Римляни 16.1-16 (Апостол)

1Препоръчвам ви Фива, наша сестра, дякониса при църквата в Кенхрея: 2приемете я в Господа, както прилича на светии, и помогнете й, в каквото ще има нужда от вас, защото и тя беше помощница на мнозина и на самия мене. 3Поздравете Прискила и Акила, моите сътрудници в Христа Иисуса 4(които за душата ми положиха главата си; на тях не само аз благодаря, но и всички църкви из езичниците) и домашната им църква. 5Поздравете моя възлюбен Епенет, пръв повярвал в Христа в Ахаия. 6Поздравете Мариам, която се много труди за нас. 7Поздравете Андроника и Юния, мои сродници и съзатворници, които са чутовни между апостолите и които още преди мене повярваха в Христа. 8Поздравете обичния ми в Господа Амплия. 9Поздравете нашия сътрудник в Христа Урбана и обичния ми Стахия. 10Поздравете изпитания в Христа Апелия. Поздравете верните от дома Аристовулов. 11Поздравете сродника ми Иродиона. Поздравете ония от домашните на Наркиса, които вярват в Господа. 12Поздравете Трифена и Трифоса, които се трудят за Господа. Поздравете обичната Персида, която много се потруди за Господа. 13Поздравете избрания в Господа Руфа, както и неговата и моя майка. 14Поздравете Асинкрита, Флегонта, Ерма, Патрова, Ермия и другите с тях братя. 15Поздравете Филолога и Юлия, Нирея и сестра му, и Олимпана, и всички с тях светии. 16Поздравете се един други със свето целуване. Поздравяват ви всички църкви Христови.

Матей 13.3-9 (Евангелие)

3И говори им много с притчи, като казваше: ето, излезе сеяч да сее; 4и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя; и долетяха птици и ги изкълваха. 5Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст; и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока. 6А когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха. 7Други паднаха в тръни, и израснаха тръните и ги заглушиха. 8Други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод: едно сто, друго шейсет, а друго трийсет. 9Който има уши да слуша, нека слуша!

Свети Давид Солунски (540)

В продължение на години той живял аскетичен живот в груба къщичка на дърво, която си бил изградил от клоните на бадемово дърво. След това се преместил в Тесалия, където продължил живота си на пост, молитва и бдение, очиствайки душата си и удостоявайки се да извърши много чудеса. Веднъж, когато император Юстиниан го посетил, той взел в гола ръка жарава и окадил императора. Виждайки това, императорът се поклонил до земята пред Давид. Той починал в мир.

Празник на Тихвинската икона на Божията майка. Празник на иконата на Божията майка Одигрития

Тази икона някога се е съхранявала в църквата Влахерна в Константинопол. През 1383 г. тя внезапно се появява в небето над Ладожкото езеро, след което пътува по въздуха до град Тихвин, където каца край река Тихвина. Там е построен манастир, за да я приюти. През ХХ век е донесена в Америка. Безброй чудеса са извършени чрез тази чудотворна икона, особено изцеления на деца.

На този ден се почита и иконата на Божията майка „Одигрития“. Според много предания тази икона и Тихвинската икона са едно и също нещо, затова ги изброяваме заедно. „Одигрития“ се превежда като „Наставница“ или по-буквално „Тя, която показва пътя“. Тя е нарисувана от самия евангелист Лука, който е познавал Божията майка по плът. През годините иконата е пренесена от Антиохия в Йерусалим, след това в Константинопол, където е поставена в църквата във Влахерна. Когато Константинопол е нападнат по същото време от персите и скитите, патриарх Сергий носи светата икона около укрепленията и градът е чудотворно избавен от езическите си врагове. По време на иконоборческия период иконата е скрита в стена в манастира „Всемогущ“.