Римляни 4.4-12 (Апостол)

4На оногова, който работи, заплатата се вменява не по милост, а по дълг. 5Напротив, ономува, който не работи, а вярва в Оногова, Който оправдава нечестивеца, вярата му се вменява за оправдание. 6Тъй и Давид нарича блажен оня човек, комуто Бог вменява оправдание без дела по закона, като казва: 7"блажени са ония, чиито беззакония са простени и чиито грехове са покрити; 8блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях". 9И тъй, това блаженство само за обрязани ли е, или и за необрязани? Понеже казваме, че на Авраама биде вменена вярата за оправдание. 10Кога биде вменена: след обрязването ли, или преди обрязването? Не след обрязването, а преди обрязването. 11И знака на обрязването той получи като печат на оправданието чрез вярата, която имаше преди обрязването си, за да бъде отец на всички необрязани вярващи, та и тям да се вмени оправданието, 12и отец на обрязаните, ала не на ония, които само обрязване са приели, но които и вървят по стъпките на вярата на отца ни Авраама, що имаше той преди обрязването си.

Матей 7.15-21 (Евангелие)

15Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители: 16по плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей? 17Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: 18не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. 19Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън. 20И тъй, по плодовете им ще ги познаете. 21Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен.

Свети Никифор Изповедник, патриарх Константинополски (829)

Той е роден в Константинопол около 758 г. от благочестиви родители: баща му е бил заточен при Константин Копроним заради непоколебимото си почитане на светите икони. Никифор служил в императорския дворец като секретар, но по-късно се отказал от светския успех, за да се бори в монашеския живот близо до Константинопол. Той построил и управлявал манастир, който скоро се напълнил с монаси; но самият той никога не приел монашески дрехоти, чувствайки се недостоен. Въпреки че бил мирянин, той участвал в Седмия Вселенски събор по молба на императора и патриарха заради забележителните си познания по Светото писание. Против волята си, след смъртта на патриарх Тарасий бил посветен на патриарх Константинопол. Постриган е за монах, след което за няколко дни е въздигнат във всички свещенически санове, а след това е възкачен на трона в „Света София“ през 806 г.

Няколко години по-късно император Лъв Арменецът се възкачва на трона. Патриарх Никифор, както е обичайно, му изпраща за подпис Изповедание на православната вяра. Лъв отлага подписването на документа до коронацията си, след което се разкрива като еретик-иконоборец. Патриархът се опитва тайно да го върне към православната вяра, но без резултат. Когато императорът, от своя страна, се опитва да накара свети Никифор да се поклони пред иконоборството, патриархът ясно и публично подкрепя почитането на светите икони. Заради това той е свален от длъжност и прогонен в изгнание в манастира „Свети Теодор“, който самият той е основал. Там той починал, след като е служил девет години като патриарх и тринадесет години в изгнание и лишения.

Свети новомъченик Константин (1819)

Той е роден мюсюлманин на остров Лесбос (Митилена), но се убеждава в истината на Христос, след като е излекуван от тежка болест с помощта на светена вода в църква. Пътува до Света гора и е кръстен в манастира Капсокаливия. По-късно е заловен от турците, които първо го измъчват жестоко и, когато не се отрича от вярата, го обесват в Константинопол.

свещеномъченик Еразмон Охридски (303 г.)

„Този светец е роден в Антиохия и е живял по време на царуването на Диоклециан и Максимиан. Живял е в строг аскетизъм на планината Ливан и е бил надарен от Бога с големи чудотворни дарове. Като епископ той тръгнал да проповядва Евангелието. Пристигайки в град Охрид, той възкресил с молитвите си сина на човек на име Анастасий и го кръстил. По това време Еразмо кръстил много други езичници и съборил идолопоклонническия олтар в Охрид. За това бил изобличен пред император Максимиан, който по това време пребивавал в Илирия. Императорът го довел пред медния образ на Зевс и му заповядал да принесе жертви и да се поклони на идола. Свети Еразмо, със силата си, накарал от статуята да излезе страшен дракон, който ужасил всички хора. След това светецът извършил друго чудо и драконът умрял. Тогава светецът проповядвал за Христос и кръстил 20 000 души. Разгневеният император заповядал всичките 20 000 да бъдат обезглавени и хвърлени в плен.“ Еразмо на жестоки мъчения, преди да го хвърли в затвора. Но ангел Божий му се явил, както някога на апостол Петър, и го извел от затвора. След това този Божи слуга отишъл в Кампания, където проповядвал Евангелието на хората, след което се върнал отново в град Ермелия, където се оттеглил в пещера и живял в аскеза до края на дните си. В момента на смъртта си той се поклонил три пъти на изток и с вдигнати ръце се помолил на Бог да прости и да даде вечен живот на всички, които с вяра ще призову името му. В края на молитвата му от небето се чул глас: „Нека бъде както си поискал, мой малък лечителю Еразмо!“ Светецът отново погледнал към небето с голяма радост и видял венец от слава да се спуска върху него и хор от ангели, пророци, апостоли и мъченици, чакащи да приемат святата му душа. Накрая той извикал: „Господи, приеми духа ми!“ и издъхнал около 303 г. Пещерата и параклисът на Свети Еразмо и до днес стоят недалеч от Охрид и оттам се провъзгласява и до днес великата сила на Божия човек, свещеномъченика Еразмо.“ (Пролог)

Забележка: Свети Еразмо се почита на 4 май в Славянския минеи, но Свети Николай Веломирович посочва днешната дата като дата, на която е бил почитан в Охрид „от незапомнени времена“.