20 Май 1953
Сряда на 7-а неделя след Пасха

Пост — Разрешава се вино и елей

Почитани светии

Обретение мощите на св. Алексий, митрополит Киевски
Мъченик Талалей в Ега в Киликия и онези, които бяха с него (327)
Отче наш сред светиите Алексий, митрополит Московски (1378)

Библейски четива (Синодален превод)

Деяния 23.1-11 (Апостол)

1Павел устреми поглед към синедриона и каза: мъже братя! Живял съм с най-добра съвест пред Бога до тоя ден. 2А първосвещеник Анания заповяда на стоещите пред него да го ударят по устата. 3Тогава Павел му рече: Бог ще тебе да удари, стено варосана; ти седиш, за да ме съдиш по Закона, а против Закона заповядваш да ме бият. 4А предстоещите рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш? 5Павел отговори: не знаех, братя, че той е първосвещеник; защото писано е: "началника на твоя народ да не злословиш". 6А когато узна Павел, че една част от тях са садукеи, а другата - фарисеи, извика в синедриона: мъже братя! Аз съм фарисеин, син на фарисеин; за надежда и за възкресение на мъртви ме съдят! 7Като каза той това, настана разпра между фарисеи и садукеи, и множеството се раздвои. 8Защото садукеите казват, че няма възкресение, ни Ангел, ни дух; а фарисеите признават и едното и другото. 9Настана голяма врява; и станаха книжниците от фарисейската страна и се запрепираха, думайки: нищо лошо не намираме у тоя човек; ако пък е говорил нему дух или Ангел, да се не противим Богу. 10И понеже стана голяма смутня, хилядникът, уплашен, да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат измежду тях и отведат в стана. 11През нощта яви му се Господ и рече: дерзай, Павле! И както свидетелствува за Мене и Иерусалим, тъй трябва да свидетелствуваш и в Рим.

Йоан 16.15-23 (Евангелие)

15Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето ще вземе и ще ви възвести. 16Още малко, и няма да Ме виждате, и пак след малко, и ще Ме видите, защото отивам при Отца. 17Тогава някои от учениците Му си рекоха един другиму: що е това, дето ни казва: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите, и че Аз отивам при Отца? 18И си думаха: що е това, дето казва: още малко? Не знаем, какво говори. 19Разбра, прочее, Иисус, че искат да Го питат, и рече им: за това ли се питате един други, дето казах: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите? 20Истина, истина ви казвам, че вие ще се разплачете и разридаете, а светът ще се възрадва; вие ще бъдете наскърбени, но скръбта ви ще се обърне на радост. 21Жена, кога ражда, има болки, защото е дошъл часът й; но, след като роди младенеца, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света. 22Тъй и вие сега сте наскърбени; но Аз пак ще ви видя, и ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да ви отнеме; 23и него ден няма да Ме попитате за нищо. Истина, истина ви казвам: каквото и да поискате от Отца в Мое име, ще ви даде.

Жития на светиите

Мъченик Талалей в Ега в Киликия и онези, които бяха с него (327)

Светият Талалей е причислен към Безнаемните Лекари. Той бил лекар, роден в Ливан в семейството на Беруций (епископ) и Ромилия. По време на гоненията на император Нумериан той избягал в Киликия, но бил заловен и доведен пред управителя Теодор. Когато Талалей смело изповядал Христос, жестокият управител заповядал на двама войници, Александър и Астерий, да пробият дуPKи в костите на краката му, да прокарат въже през тях и да го обесят на дърво. Но палачите, с Божията сила, били за момент лишени от разум и вместо това пробили дървена дъска, която окачили на дървото. Управителят гневно заповядал войниците да бъдат бичувани; по време на бичуването си те викали: „Господ е жив за нас; отсега нататък ние сме станали християни. Вярваме в Христос и страдаме за Него.“ Чувайки тези думи, управителят заповядал и двамата да бъдат обезглавени. След това грабнал шилото им и се опитал сам да пробие краката на Талалей; но ръката му внезапно се парализирала. Състрадателният лекар се помолил на Христос и изцелил ръката на преследвача му. Сърцето му все още било закоравяло, затова управителят заповядал светецът да бъде хвърлен във водата и да се удави; но той оцелял. След това бил хвърлен на диви зверове, но те облизвали краката му и нежно се търкали в него. Накрая светият мъченик бил обезглавен.

Отче наш сред светиите Алексий, митрополит Московски (1378)

Той е роден в Москва през 1292 г. През 1354 г. е ръкоположен за митрополит на Москва от Филотей, патриарх на Константинопол. Основава няколко манастира, включително първия женски манастир в Москва. Превежда Светото Евангелие от гръцки на славянски. По това време Русия е под властта на татарите и Свети Алексий два пъти посещава татарския хан, за да го умолява да облекчи потисничеството на руския народ. При едно от тези посещения той изцелява Тайдула, съпругата на хана. Основава Чудовския манастир в Москва на земя, дадена му от хана и съпругата му в знак на благодарност за това чудотворно изцеление; мощите на светеца се намират в същия този манастир. Това е празникът на откриването на светите му мощи през 1431 г.