Деяния 18.22-28 (Апостол)

22Като слезе в Кесария, ходи в Иерусалим, поздрави църквата и отиде в Антиохия. 23След като престоя там няколко време, излезе и обхождаше редом страната Галатийска и Фригия и утвърждаваше всички ученици. 24И дойде в Ефес някой си иудеин, на име Аполос, родом от Александрия, мъж красноречив и силен в Писанията. 25Той беше наставен в пътя Господен и, разпален духом, говореше и поучаваше правилно за Господа, ако и да знаеше само за Иоановото кръщение. 26Той начена да говори смело в синагогата. Като го чуха Акила и Прискила, прибраха го и му обясниха по-точно пътя Господен. 27А когато той искаше да замине за Ахаия, братята се обърнаха с писмо до тамошните ученици, за да го приемат; и той, като стигна там, спомогна много на повярвалите чрез благодатта, 28защото силно изобличаваше иудеите пред цял народ, като доказваше чрез Писанията, че Иисус е Христос.

Йоан 12.36-47 (Евангелие)

36Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина. Като каза това, Иисус се оттегли и скри от тях. 37Ако и да бе направил Той толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него, 38за да се сбъдне казаното от пророк Исаия слово: "Господи, кой повярва на това, що е чул от нас? И кому се откри мишцата Господня?" 39Те затова не можаха да вярват, защото Исаия още е рекъл: 40"Тези люде ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят и да се не обърнат, за да ги изцеря". 41Това каза Исаия, когато бе видял славата Му и бе говорил за Него. 42Обаче и мнозина началници повярваха в Него; но поради фарисеите не изповядваха, за да не бъдат отлъчени от синагогата; 43защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава. 44А Иисус издигна глас и рече: който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Оногова, Който Ме е пратил; 45и който вижда Мене, вижда Оногова, Който Ме е пратил. 46Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината. 47И ако някой чуе думите Ми, и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света.

Света дева-мъченица Гликерия в Хераклея (141).

На езически празник в Тракия, когато управителят на областта принасял жертва на идолите, свети Гликерия влязла в храма и се обявила за Христова слугиня. Когато управителят ѝ заповядал да принесе жертва на боговете, тя съборила статуята на Зевс, разбивайки я на парчета. Заради това, както и заради постоянния си отказ да се отрече от вярата си, тя била хваната и подложена на много мъчения. Първо управителят я запечатал в затворническа килия с намерението да я умори от глад; но на Гликерия се явил ангел и ѝ дал небесна храна. Когато изминало достатъчно време, за да се увери, че Гликерия е загинала, той отворил килията ѝ и всички присъстващи били изумени да я видят жива, здрава и изпълнена с радост. Тогава нейният тъмничар Лаодикий изповядал Христос и бил обезглавен. След това Гликерия била хвърлена в огън, но стояла в него невредима, хвалейки Бога като тримата деца във Вавилон. Накрая била хвърлена на диви зверове, където предала душата си на Бога. От мощите ѝ текло целебно миро.

Свети мъченик Александър Римски (298)

Той бил осемнадесетгодишен войник в армията на император Максимиан. Когато било принесено публично жертвоприношение на римските идоли, Александър отказал да участва, за което бил доведен пред капитан Тибериан, който му казал или да се отрече от Христос, или да умре. Когато отстоявал твърдо Христовата си позиция, бил арестуван и отведен през Македония до Византия, като бил жестоко измъчван на всяка спирка по пътя. Но където и да отивал, християните се стичали около него, окуражавали го и искали благословията му. Майка му, Пимения, пътувала с него през цялото пътуване. Във всичките си страдания Александър бил посещаван многократно от ангел Божий, който облекчавал болката му и го окуражавал. Както му бил заповядал Господ, Александър обичал и се молел за враговете си: На място, наречено Карасура, когато войниците, които го пазели, страдали от жажда, той се помолил и от сухо място бликнал извор със студена вода.

Накрая, на брега на река Ергина, Тибериан заповядал Александър да бъде обезглавен. Когато палачът вдигнал меча си, той видял сияйни Божии ангели около светия мъченик и се уплашил да удари. Александър попитал палача защо е спрял ръката му и, чувайки отговора, се помолил на Бог да отпрати ангелите, за да не се уплаши палачът. Ангелите изчезнали и Александър получил мъченическия си венец. Пимения, майка му, погребала тялото на сина си и на гроба му се случили много чудеса на изцеление. След известно време Александър се явил на майка си и ѝ казал за предстоящата ѝ смърт, която настъпила скоро след това.