Библейски четива (Синодален превод)
1 Йоаново 3.21-4.6 (Вечерня)
21Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, ние имаме дръзновение пред Бога,
22и, каквото просим, получаваме от Него, защото пазим Неговите заповеди и вършим което е благоугодно пред Него.
23А заповедта Му е тая, да вярваме в името на Неговия Син Иисуса Христа и да любим един други, както ни е дал заповед.
24И който пази заповедите Му, пребъдва в Него, и Той - в него. А че Той пребъдва в нас, узнаваме по духа, който ни е дал.
1Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света.
2По това познавайте Божия Дух (и лъжливия дух); всякой дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога.
3А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде, па и сега е вече в света.
4Вие сте от Бога, чеда, и сте ги победили; защото Тоя, Който е във вас, е по-голям от оногова, който е в света.
5Те са от света, затова и по светски говорят, и светът ги слуша.
6Ние сме от Бога: който знае Бога, слуша ни; който не е от Бога, не ни слуша. По това и познаваме духа на истината и духа на заблудата.
1 Йоаново 4.11-16 (Вечерня)
11Възлюбени, ако тъй ни възлюби Бог, и ние сме длъжни да любим един другиго.
12Бога никой никога не е видял. Ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта Му е съвършена у нас.
13Че ние пребъдваме в Него и Той в нас, узнаваме от това, дето ни е дал от Своя Дух.
14И ние видяхме и свидетелствуваме, че Отец проводи Сина за Спасител на света.
15Който изповяда, че Иисус е Син Божий, в него пребъдва Бог, и той - в Бога.
16И ние познахме любовта, която Бог има към нас, и повярвахме в това. Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог - в него.
1 Йоаново 4.20-5.5 (Вечерня)
20Който каже: "любя Бога", а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?
21И ние имаме от Него тая заповед, който люби Бога, да люби и брата си.
1Всякой, който вярва, че Иисус е Христос, от Бога е роден, и всякой, който люби Родилия, люби и Родения от Него.
2По това познаваме, че любим чедата Божии, като любим Бога и пазим Неговите заповеди.
3Защото любовта към Бога се състои в това: да пазим заповедите Му. И Неговите заповеди не са тежки.
4Защото всякой, който е роден от Бога, побеждава света; и тази е победата, която победи света - нашата вяра.
5Кой побеждава света, ако не онзи, който вярва, че Иисус е Син Божий?
Йоан 20.11-18
(8-мо утринно Евангелие)
11А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба;
12и вижда два Ангела в бяло облекло да седят - единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово.
13И те й казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили.
14Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус.
15Иисус й казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема.
16Иисус й казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: "Равуни!" което значи Учителю.
17Иисус й казва: не се допирай До Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог.
18Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това й казал.
Йоан 21.15-25
(Утринно Евангелие)
15А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца.
16Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци.
17Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци.
18Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш.
19А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми.
20А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде?
21Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво?
22Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми.
23И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е?
24Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско.
25Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.
Деяния 16.16-34 (Апостол)
16И като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си.
17Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение.
18Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час.
19Тогава господарите й, като видяха, че изчезна надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила и ги завлякоха на тържището при началниците.
20И като ги доведоха пред воеводите, казаха: тия човеци, които са иудеи, бунтуват града ни
21и проповядват обичаи, каквито ние, като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме.
22Тогава тълпата налетя върху тях, а воеводите раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги;
23и като им наложиха много удари, хвърлиха ги в тъмница, па заповядаха на тъмничния стражар добре да ги пази.
24Като получи такава заповед, стражарят ги хвърли във вътрешната тъмница, и нозете им стегна в клада.
25Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха.
26Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха; веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички изпаднаха.
27А тъмничният стражар, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меч и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали.
28Но Павел викна с висок глас и каза: да не си сторил нещо лошо, защото всички сме тук.
29Той поиска светило, втурна се и разтреперан падна пред Павла и Сила;
30и като ги изведе вън, каза: господари, какво трябва да правя, за да се спася?
31А те отговориха: повярвай в Господа Иисуса Христа, и ще се спасиш ти и целият ти дом.
32И възвестиха словото Господне нему и на всички, които бяха в къщата му.
33Като ги прибра в оня час през нощта, уми им раните и веднага се покръсти сам той и всичките му домашни;
34и като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, задето повярва в Бога.
1 Коринтяни 4.9-16
(Апостол, Св. Симеон)
9Защото мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света - на Ангели и човеци.
10Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие силни; вие сте славни, а ние безчестни.
11Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме,
12и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени - благославяме; гонени - търпим;
13хулени - молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега.
14Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда.
15Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието.
16Прочее, моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа.
Йоан 9.1-38 (Евангелие)
1И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение.
2Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави', кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?
3Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му.
4Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи.
5Докле съм в света, светлина съм на света.
6Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия,
7и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал.
8А съседите и ония, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, думаха: не е ли този, който седеше и просеше?
9Едни думаха: този е, а други: прилича на него; той пък казваше: аз съм.
10Тогава го питаха: как ти се отвориха очите?
11Той отговори и рече: един Човек, Който се нарича Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: иди в къпалнята Силоам и се умий. Отидох, умих се, и прогледах.
12Те пък му рекоха: де е Той? Отговори: не зная.
13Тогава заведоха при фарисеите човека, който беше по-преди сляп.
14А беше събота, когато Иисус направи калчицата и му отвори очите.
15Питаха го също и фарисеите, как е прогледал. Той им рече: тури ми калчица на очите, и се умих, и гледам.
16Тогава някои от фарисеите думаха: Тоя Човек не е от Бога, защото не пази събота. Други думаха: как може грешен човек да върши такива чудеса? И произлезе помежду им разпра.
17Казват пак на прогледалия слепец: ти какво казваш за Него, задето ти отвори очите? А той рече: пророк е.
18Но иудеите не повярваха за него, че е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на самия прогледал
19и ги попитаха, думайки: този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се родил сляп? А как сега вижда?
20Родителите му отговориха и им рекоха: знаем, че този е нашият син и че се роди сляп;
21а как сега вижда, не знаем, или кой му е отворил очите, ние не знаем. Той сам е пълнолетен; него попитайте; нека сам говори за себе си.
22Това казаха родителите му, понеже се бояха от иудеите; защото иудеите се бяха вече сдумали да отлъчат от синагогата оногова, който Го признае за Христа.
23Затова и родителите му казаха: той е пълнолетен; него попитайте.
24Тогава повикаха повторно човека, който преди беше сляп, и му казаха: въздай Богу слава; ние знаем, че Тоя Човек е грешник.
25Той отговори и рече: дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.
26Пак го попитаха: какво ти направи? Как ти отвори очите?
27Отговори им: казах ви вече, и не чухте; какво пак искате да чуете? да не би и вие да искате да Му станете ученици?
28А те го изхокаха и рекоха: ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.
29Ние знаем, че на Моисея е говорил Бог; а Тогова не знаем откъде е.
30Отговори човекът и им рече: това е и чудното, че вие не знаете, откъде е, а ми отвори очите.
31Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша.
32Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден.
33Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо.
34Отговориха му и рекоха: ти цял в грехове си роден, и ти ли нас учиш? И го изпъдиха вън.
35Иисус чу, че го изпъдили вън и, като го намери, рече му: ти вярваш ли в Сина Божий?
36Той отговори и рече: кой е, господине, та да повярвам в Него?
37Иисус му рече: и видял си Го, и, Който говори с тебе, Той е.
38А той рече: вярвам, Господи! И Му се поклони.
Матей 13.54-58
(Евангелие, Св. Симеон)
54А като дойде в отечеството Си, поучаваше народа в синагогата, тъй че всички се чудеха и думаха: откъде у Него тая премъдрост и тия сили?
55Не е ли Той на дърводелеца син? Майка Му не се ли казва Мария, и братята Му - Иаков и Иосия, Симон и Иуда?
56И сестрите Му не са ли всички между нас? Откъде, прочее, у Него всичко това?
57И падаха в съблазън поради Него. А Иисус им рече: пророк не бива без почит, освен в отечеството си и у дома си.
58И не извърши там много чудеса поради неверието им.