Православен  Календар

27 Април 1953
Понеделник на 4-а неделя след Пасха

Няма пост

Почитани светии

  • Свещеномъченик Симеон, сродник Господен
  • Свещеномъченик Симеон, сродник Господен (107)
  • Свети отец Стефан, игумен на Киевските пещери и епископ на Владимир (1094)
  • Изгарянето на мощите на Свети Сава I от Сръбския крал от турците (1594 г.)

Библейски четива (Синодален превод)

Деяния 10.1-16 (Апостол)

1Имаше в Кесария един човек, на име Корнилий, стотник от полка, наречен Италийски, 2мъж благочестив и богобоязлив с целия си дом; той правеше на народа много милостини и винаги се молеше Богу. 3Около деветия час през деня той видя явно във видение Ангел Божий, който влезе при него и му рече: Корнилие! 4А той се вгледа в него и уплашен каза: какво, Господи? Ангелът му отговори: твоите молитви и твоите милостини възлязоха за спомен пред Бога. 5И сега, прати човеци в Иопия и повикай Симона, наречен Петър: 6той е на гости у някой си усмар Симона, чиято къща се намира при морето; той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом. 7Като си отиде Ангелът, който му бе говорил, Корнилий повика двама от своите слуги и един благочестив войник от ония, които постоянно се намираха при него, 8и, като им разказа всичко, прати ги в Иопия. 9На другия ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, Петър около шестия час се качи на плоския покрив на къщата да се помоли. 10И като поогладня, поиска да яде; докато му приготвяха, той се унесе, 11и - вижда небето отворено и някакъв съд да слиза към него, сякаш голямо платнище, привързано за четирите краища и спускано на земята; 12в него имаше всички земни четвероноги, зверове, влечуги и птици небесни. 13И чу се глас към него: стани, Петре, заколи и яж! 14А Петър рече: не, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно или нечисто. 15И повторно глас биде към него: което Бог е очистил, ти не считай за нечисто. 16Това биде три пъти, и съдът пак се дигна към небето.

Йоан 6.56-69 (Евангелие)

56Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него. 57Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене. 58Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки. 59Това говори Иисус в синагогата, когато поучаваше в Капернаум. 60Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: тежки са тия думи! кой може да ги слуша? 61Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му роптаят против това, рече им: това ли ви съблазнява? 62Ами ако видите Сина Човечески да възлиза там, дето е бил по-преди? 63Духът е, който животвори; плътта нищо не ползува. Думите, що ви говоря, са дух и живот. 64Но има от вас някои, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше, кои са невярващи, и кой ще Го предаде. 65И рече: затова ви и казах, че никой не може да дойде при Мене, ако му не бъде дадено от Моя Отец. 66От това време мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него. 67Тогава Иисус рече на дванайсетте: да не искате и вие да си отидете? 68Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот, 69и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий.

Жития на светиите

Свещеномъченик Симеон, сродник Господен (107)

Той беше племенник на Йосиф Обручника и един от Седемдесетте. Когато апостол Яков, първият епископ на Йерусалим, беше убит мъченически, Свети Симеон беше назначен да го замести. Като втори епископ на Йерусалим той управляваше Църквата там до дълбока старост. По времето на император Траян в Палестина избухна гонение както срещу християни, така и срещу евреи; Симеон беше осъден и по двете обвинения и имаше привилегията да умре, подобно на своя Господ, чрез разпятие. Той беше на 120 години.

Свети отец Стефан, игумен на Киевските пещери и епископ на Владимир (1094)

Той бил ученик на Свети Теодосий Киево-Печерски (паметен на 3 май) и станал игумен на Пещерския манастир. След много години вярна служба той станал жертва на интригите на монах срещу него, загубил игуменския си сан и дори бил изгонен от манастира. В Божието време светият монах бил оправдан и посветен на епископ Владимирски. Там той ръководел Църквата в продължение на много години, починал мирно в дълбока старост през 1094 г.

Изгарянето на мощите на Свети Сава I от Сръбския крал от турците (1594 г.)

По време на турската окупация толкова много сръбски християни се събрали около мощите на Свети Сава (в Милешева), молейки за неговото застъпничество, че османският владетел Синан паша се опасявал, че мощите ще станат център на народен бунт. Затова той наредил мощите да бъдат пренесени в Белград и изгорени. Пашата отдавна го няма; светецът продължава да се застъпва за своя народ и за света.

⚠ Съобщи за неточност