Деяния 5.21-33 (Апостол)
21Като изслушаха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът и които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи измежду синовете Израилеви, и проводиха в тъмницата да доведат апостолите.
22Но когато слугите отидоха, не ги намериха в тъмницата и, като се върнаха, известиха
23и казаха: тъмницата намерихме заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата; но, като отворихме, вътре никого не намерихме.
24Когато чуха тия думи първосвещеникът, воеводата при храма и другите първосвещеници, бяха в недоумение за тях, не знаейки, какво ли ще е това.
25Но някой си дойде, та им обади и рече: ето, мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.
26Тогава воеводата отиде със слугите и ги доведе, но без насилие; защото се бояха от народа, да не избие самите тях с камъни;
27а като ги доведоха, изправиха ги в синедриона; и първосвещеникът ги попита и каза:
28не ви ли строго поръчахме да не поучавате в това име? пък вие ето, напълнихте Иерусалим с вашето учение, и искате да направите да дойде върху нас кръвта на Тоя Човек.
29А Петър и апостолите отговориха и казаха: трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци.
30Бог на отците ни възкреси Иисуса, Когото вие умъртвихте, като Го повесихте на дърво.
31Бог с десницата Си възвиси Него, Началника и Спасителя, за да даде на Израиля покаяние и прошка на греховете.
32За тия думи свидетели сме Му ние и Дух Светий, Когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.
33Като чуха това, те взеха да се късат от гняв и замисляха да ги убият.
Йоан 6.14-27 (Евангелие)
14Тогава човеците, като видяха чудото, направено от Иисуса, рекоха: Този е наистина Пророкът, Който има да дойде на света.
15А Иисус, като разбра, че възнамеряват да дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи в планината самичък.
16Когато пък се свечери, учениците Му слязоха при морето
17и, като влязоха в кораба, потеглиха заотвъд морето в Капернаум. Беше се вече стъмнило, а Иисус не бе дошъл при тях.
18Морето се подигаше, защото силен вятър духаше.
19И когато бяха проплували до двайсет и пет или трийсет стадии, виждат Иисуса да ходи по морето и да се приближава към кораба, и се уплашиха.
20Но Той им рече: Аз съм; не бойте се!
21Тогава искаха да Го вземат в кораба; и веднага корабът пристигна на брега, към който плуваха.
22На другия ден народът, който стоеше отвъд морето, видя, че там, освен един кораб, в който бяха влезли учениците Му, друг нямаше, и че Иисус не бе влизал в кораба с учениците Си, а учениците Му сами бяха отплували.
23При това бяха дошли от Тивериада други кораби близо до онова място, дето бяха яли хляб, след Господнето благословение.
24И тъй, когато народът видя, че там няма Иисуса, нито учениците Му, влезе в кораби и преплува в Капернаум, да дири Иисуса.
25И като Го намери отвъд морето, рече Му: Рави', кога дойде тук?
26Иисус им отговори и рече: истина, истина ви казвам: дирите Ме не за това, че видяхте чудеса, но за това, че ядохте от хлябовете и се наситихте.
27Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог.