Деяния 4.23-31 (Апостол)

23Когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и разказаха, какво им бяха говорили първосвещениците и стареите. 24А те, като ги изслушаха, единодушно дигнаха глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях; 25Ти си, Който чрез Духа Светаго с устата на отца ни Давида, Твоя раб, си казал: "защо се развълнуваха народите, и людете замислиха суетни неща? 26Въстанаха царете земни, и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник". 27Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците и с народа израилски, 28за да сторят това, което Твоята ръка и Твоята воля бе предопределила да стане. 29И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Твоите раби с пълно дръзновение да говорят Твоето слово, 30като простираш Ти ръката Си за изцеление, и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син Иисуса. 31И след като се те помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Светий и с дръзновение говореха словото Божие.

Йоан 5.24-30 (Евангелие)

24Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот. 25Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. 26Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; 27и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески. 28Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий 29и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. 30Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.

Девите мъченици Агапа, Ирина и Хиония в Илирия (295 или 304)

Тези три сестри живеели в Аквилея. Когато император Диоклециан бил там на посещение, той научил, че са християнки и заповядал да ги доведат при него. Когато не се отрекли от Христос, били хвърлени в затвора, а след това предадени на генерал на име Дулциций за мъчения. Дулциций се разпалил към сестрите и влязъл в затвора с намерението да ги оскверни; но когато се опитал да влезе, бил лишен от разум и паднал върху мръсните съдове на входа, прегръщайки ги и целувайки ги, докато не почернял напълно от сажди. Чувайки за това, императорът назначил друг генерал да измъчва сестрите. След ужасни мъчения Агапе и Хиония били изгорени, но садистичният генерал, знаейки за клетвата ѝ за девственост пред Господа, заповядал Ирина да бъде затворена в публичен дом. По Божие провидение тя била простреляна със стрела, преди да може да бъде принудена да понесе тази съдба.

Така завършва версията, дадена във Великия часовослов. Прологът представя малко по-различна версия: Когато Ирена била водена към публичния дом, ангел обърнал войниците назад и отвел Ирена на върха на висок хълм. На следващия ден генералът дошъл с войниците си, за да я заловят, но не успели да го изкачат. Тогава генералът заповядал Ирена да бъде простреляна със стрели.

Света Анастасия, пророчица в този град, събрала телата на трите сестри и ги погребала.