Евреи 12.28-13.8 (Апостол)

28И тъй, ние, като приемаме царство непоколебимо, нека пазим благодатта, с която да служим благоугодно Богу с благоговение и страх, 29защото нашият Бог е огън, който изтребя.

1Братолюбието да пребъдва между вас; 2страннолюбието не забравяйте, защото чрез него някои, без да знаят, оказаха гостоприемство на Ангели. 3Помнете затворниците, като да сте с тях затворени, и страдащите, понеже и сами сте в тяло. 4Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло - чисто; а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог. 5Не бивайте сребролюбци и задоволявайте се с онова, що имате. Защото Сам Бог е казал: "няма да те оставя, нито ще те напусна"; 6тъй че ние с дръзновение да казваме: "Господ ми е помощник, и няма да се побоя: какво ще ми стори човек?" 7Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им. 8Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки.

Йоан 11.1-45 (Евангелие)

1Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра й Марта. 2(А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.) 3Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен! 4Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. 5А Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря. 6А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше. 7След това рече на учениците: да идем пак в Иудея. 8Учениците Му рекоха: Рави', сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш? 9Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят; 10а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него. 11Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя. 12Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. 13Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване. 14Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря; 15ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него. 16Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него. 17Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба. 18А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии; 19и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им. 20Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи. 21Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. 22Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог. 23Иисус й рече: брат ти ще възкръсне. 24Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден. 25Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. 26И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това? 27Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света. 28Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика. 29Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него. 30(Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.) 31Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, мислейки, че отива на гроба - да плаче там. 32А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. 33Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се 34и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж. 35Иисус се просълзи. 36Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал. 37Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре? 38А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре й. 39Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена. 40Иисус й дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия? 41Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. 42Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. 43Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! 44И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи. 45Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.

Св. Иларион Нови, игумен Пелекетски, изповедник (754 г.)

Той приел монашески живот много млад и живял като отшелник в продължение на много години, като получил благодатта да лекува болести и да прогонва демони с молитвите си. По-късно станал игумен на манастира Пелекете във Витиния. По време на управлението на император Лъв Исавр, той и неговият манастир непоколебимо пазели светите икони и били жестоко преследвани. Иларион и неговите четиридесет монаси били заточени в затвор близо до Ефес, където светецът починал.

Покой на геронтиса Гаврилия (1992) (15 март по ст. ст.)

Майка Гаврилия, която е била позната на мнозина, които са все още живи, не е официално прославена от Църквата, но е смятана от мнозина за светица на нашето време. Нейната прекрасна биография, „Аскетка на любовта“, е преведена на английски и няколко други езика. Разказът по-долу е откъс от този на уебсайта на манастира „Свети Григорий Палама“.

„Геронтиса Габриелия е родена в Константинопол преди сто години, на 2/15 октомври 1897 г. Тя израства в града, докато семейството ѝ не се премества в Солун през 1923 г. Тя отива в Англия през 1938 г. и остава там през цялата Втора световна война. Учи се за подолог и физиотерапевт. През 1945 г. се завръща в Гърция, където работи с мисията за бежанци „Приятели“ и Американското селскостопанско училище в Солун в ранните следвоенни години. По-късно открива собствен терапевтичен кабинет в Атина до 1954 г. През март същата година майка ѝ умира и кабинетът е затворен. Сестра Лила напуска Гърция и пътува до Индия, където работи с най-бедните от бедните, дори с прокажените, в продължение на пет години.“

„Едва през 1959 г. тя отива в манастира „Мария и Марта“ във Витания, Палестина, за да стане монахиня. Когато пристига, тя моли отец Теодосий, капелан, за молитвено правило. Отец Теодосий е донякъде изненадан, когато открива, че тя може да чете дори древногръцки. Отец Теодосий казва: „Великите старци, за които чуваме, вече не съществуват. Аз със сигурност не съм такъв. Дойдохте тук, за да спасите душата си. Ако започна да ви давам правила, ще загубите душата си, а и аз също. Но ето отец Йоан. Той ще бъде вашият старейшина.“ Така че за първата ѝ година в манастира той я нарежда да чете само Евангелията и Свети Йоан Лествичник. (Трябва да се отбележи, че по това време „Лествицата“ не е била публикувана на съвременен гръцки език.)

„Тя беше три години във Витания. През април 1962 г. дойде съобщението, че патриарх Атинагор от Константинопол иска да изпрати православен монах в Тез, Франция. Сестра Габриелия отиде през Тез (тя говореше свободно френски от детството си) в Америка.“

„През 1963 г. тя се завръща в Гърция. Старецът е постриган в малката схима от игумен Амфилохий (Макрис) на Патмос в пещерата „Свети Антоний“ под манастира „Евангелизмос“, точно преди тя и монахинята Томасина да заминат отново за Индия. Старецът Амфилохий е ентусиазиран от идеята за монахиня, която да е отворена за активна евангелизация по света. В Индия тя прекарва три години в Нани Тал, Утар Прадеш, където отец Лазар Мур е свещеник и където се консултира със старецът в преводите си на Псалтира и Отците. Между 1967 и 1977 г. старецът пътува в мисионерското поле на Източна Африка, в Европа, включително посещава стари приятели и духовни отци Лев Жилет и Софроний от Есекс, отново в Америка и за кратко в Синай, където архиепископ Дамянос се опитва да въведе отново женското монашество. Тя пътува много, с голяма загриженост и широка любов към Божия народ. Някои от духовните ѝ деца я намират в Йерусалим до Гроба Христов; други намират…“ нея на мисионерското поле в Източна Африка. В продължение на години, започвайки около 1977 г., тя живееше скрита в малък апартамент, „Къщата на ангелите“ в Патисия, сред шума, смога и суматохата на централна Атина. Малко местенце, скрито местенце, ценно място за тези, които я познаваха там.

„През 1989 г. тя се преместила в скита „Свети Покров“ на остров Егина, близо до светилището на Свети Нектарий. Там тя призвала последните две от духовните си деца да станат монаси близо до нея и там продължила да приема много посетители. В началото на Великия пост през 1990 г. тя била хоспитализирана за рак на лимфните възли. Прекарала четиридесет дни в болницата, като я напуснала през Страстната седмица и получила причастие на Пасха. И за недоумение на лекарите, ракът изчезнал. Все още не било нейното време.“

„Старица най-накрая се оттеглила в тишина. Само с една последна монахиня тя се преместила за последен път в този живот на остров Лерос. Там установили исихастирион на Светите Архангели. Едва в тази последна година от живота си тя приела Великата схима от ръцете на отец Дионисий от скита „Малката Света Анна“ на Атон. Той дошъл да ѝ даде схимата в параклиса на Панагията в Кастро на върха на Лерос.“

„Геронтиса Габриелия почина от този свят на 28 март 1992 г., без никога да е построила манастир. През годините шест от нейните духовни деца станаха монаси, но никога повече от едно или две не бяха с нея едновременно. Само ангелите можеха да преброят броя на животите, които Бог докосна и промени чрез нея. Нейната биография и събрани съчинения бяха публикувани на гръцки през 1996 г., благодарение на труда на последната ѝ монашеска дъщеря и приноса на много, много други, които бяха скъпи за Геронтисата. Английският превод е в процес на подготовка [Забележка: вече е публикуван].“

„Всеки, който е познавал Старинтисата, е осъзнавал, че Бог не ни е оставил без Своите светии, дори и до днес. Малкото думи, записани тук, едва ли внушават яснотата и любовта на нейната душа. Думите са само инструменти на този свят; чудото на Старинтисата е било обгърнато от мистерията на тишината на идния свят.“

„Тя никога не е търсела репутация. Никога не е позволявала да се публикува нищо за нея през дългия ѝ живот и е позволявала на децата си да правят снимки само в последните ѝ години. Тези, до които Бог се е докосвал чрез нея, са я наричали Геронтиса; тя никога не се е превръщала в нещо друго освен в монахиня Габриелия.“

„Тя беше въплъщение на смирение и любов.“

Старинката въплъщаваше „екуменизъм“, който може да служи като модел за мнозина в наше време: тя беше напълно любяща и отворена към всички хора от всички вероизповедания, но въпреки че работеше свободно с протестанти и индуси в служба на човека, никога не правеше компромис с нито един аспект от православната си вяра. Веднъж някои протестантски колеги ѝ предложиха да се молят заедно; майка Гаврилия им благодари с любов, но каза: „Моля се само в църква или сама.“