Исаия 4.2-5.7 (6-ти час)

2В оня ден младочката Господня ще се яви в хубост и чест, и плодът на страната - във величие и слава, за оцелелите синове Израилеви. 3Тогава останалите на Сион и оцелелите в Иерусалим - всички, записани като живеещи в Иерусалим, ще се наричат свети, 4кога Господ измие мръсотата на дъщерите сионски и очисти кръвта на Иерусалим из средата му с дух, който съди, и с дух, който пали. 5И ще направи Господ над всяко място на Сион планина и над събранията й денем - облак и дим, а нощем - блясък от пламнал огън; защото над всичко почитано ще има покрив. 6И ще има шатра за сянка денем от пек и за убежище и защита от лошо време и дъжд.

1Ще запея на моя Възлюбен Неговата песен за лозето Му. Моят Възлюбен имаше лозе навръх торна рътлина; 2Той го огради и го очисти от камъни, насади в него отбор лозови пръчки и съгради кула по средата му, изкопа в него лин и очакваше да роди добро грозде, а то роди диво грозде. 3И сега, жители иерусалимски и мъже Иудини, отсъдете между Мене и Моето лозе. 4Какво още трябваше да сторя за Моето лозе и го не сторих? Защо, докле очаквах да принесе добро грозде, то даде диво грозде? 5И тъй, ще ви кажа, какво ще направя с лозето Си: ще му махна оградата, и то ще бъде опустошавано; ще му разруша стените, и ще бъде тъпкано; 6и ще го оставя да запустее: няма ни да го режат, ни да го копаят, - и ще обрасне то с тръне и бодили, и ще заповядам на облаците да не изливат дъжд върху него. 7Лозе на Господа Саваота е домът Израилев, а мъжете на Иуда - обичен Негов сад. И чака' Той правосъдие, но ето - кръвопролитие; чака' правда - и ето - писък.

Битие 3.21-4.7 (Вечерня)

21И направи Господ Бог на Адама и на жена му кожени дрехи, с които ги облече. 22И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега - да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно. 23Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет. 24И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.

1Адам позна Ева, жена си; и тя зачена и роди Каина, и рече: придобих човек от Господа. 2Роди още и брата му Авеля. И Авел стана пастир на овци, а Каин беше земеделец. 3След няколко време Каин принесе Господу дар от земните плодове; 4и Авел също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината им. И Господ погледна благосклонно на Авеля и на дара му; 5а на Каина и на дара му не погледна благосклонно. Каин се много огорчи, и лицето му се помрачи. 6И каза Господ (Бог) на Каина: защо се ти огорчи? и защо се помрачи лицето ти? 7Ако правиш добро, не подигаш ли лице? ако пък не правиш добро, то грехът стои при вратата; той те влече към себе си, но ти владей над него.

Притчи 3.34-4.22 (Вечерня)

34Над кощунници Той се присмива, а на смирени дава благодат. 35Мъдрите ще наследят слава, а глупците - безславие.

1Слушайте, деца, бащина поука и внимавайте, та на разум да се научите, 2защото добро учение ви дадох. Не оставяйте моята заповед. 3Защото и аз бях син на баща си, нежно любим и едничък на майка си; 4и баща ми ме поучаваше и ми думаше: нека сърцето ти задържи думите ми; пази моите заповеди и живей. 5Придобивай мъдрост, придобивай разум; не забравяй това и не се отклонявай от думите на устата ми. 6Не я оставяй, - и тя ще те пази; обичай я, - и тя ще те варди. 7Главно е мъдростта: придобивай мъдрост и с целия си имот придобивай разум. 8Високо я цени, и тя ще те въздигне; тя ще те прослави, ако се към нея прилепиш, 9ще възложи на главата ти красен венец, ще ти достави великолепна корона. 10Слушай, синко, и приеми думите ми, - и ще ти се умножат годините на живота. 11Соча ти пътя на мъдростта, водя те по прави пътеки. 12Тръгнеш ли, ходът ти не ще бъде стеснен, и затечеш ли се, не ще се спънеш. 13Здраво се дръж за поуката, не я оставяй; пази я, понеже тя е твой живот. 14Не стъпяй в пътеката на нечестивите и не ходи по пътя на лошите; 15остави го, не ходи по него, отбий се от него и отмини; 16защото те не заспиват, ако не сторят зло; и сън ги не хваща, ако не доведат някого до падение; 17защото те ядат хляб от беззаконие и пият вино от грабеж. 18Пътеката на праведните е като лъчезарно светило, което свети все повече и повече досред пладне. 19А пътят на беззаконниците е като тъмнина: те не знаят, о какво ще се спънат. 20Синко, внимавай в думите ми и дай ухо към речите ми; 21да не отстъпват те от твоите очи; пази ги вътре в сърцето си: 22защото те са живот за оногова, който ги е намерил, и здраве за цялото му тяло.

Свещеномъченик Поликарп, епископ на Смирна (167)

Роден е в Ефес около 70 г. Свети Ириней Лионски, негов ученик, казва, че свети Поликарп е бил „ученик на апостолите и познат на онези, които са видели Господа“. Родителите му са умрели като мъченици и той е бил поверен на грижите на една благочестива жена на име Калиста. Като дете светецът бил толкова ревностен да следва заповедите на Христос, че многократно изпразвал килера на приемната си майка, за да нахрани бедните. Тъй като запасите й винаги се възстановявали по чуден начин, Калиста сменила името му от Панкратий на Поликарп, което означава „Много плод“.

Когато порасна, Поликарп стана ученик на св. Йоан Богослов, а с времето стана епископ на Смирна; разказва се, че посланията към Църквата в Смирна в Книгата на Откровението са адресирани към св. Поликарп и неговото паство. Той познаваше лично св. Игнатий Антиохийски и част от тяхната кореспонденция е запазена.

Поликарп ръководи Църквата си в святост повече от петдесет години и стана известен в целия християнски свят като истински пастир и знаменосец на вярата. Около 154 г. той пътува до Рим и се консултира с папа Анаклет относно защитата на вярата.

Не след дълго след завръщането му в Смирна, срещу християните в Мала Азия се разрази жестоко преследване; заедно с много други, свети Поликарп беше арестуван, като беше предсказал предстоящото си мъченичество. (Разказът за мъченичеството му, който следва, се основава на свидетелствата на очевидци, събрани веднага след смъртта му.)

В вечерта на Велики петък войници нахлуват в селската къща, където той пребивава. Епископът ги посреща с радост и заповядва да им се приготви храна. Му е дадено малко време да се моли и в продължение на два часа той стои, почитайки паметта на всички, които е познавал, и молейки се за Църквата по целия свят. Похитителите му се натъжиха, че са дошли да заловят такъв почтен човек, и неохотно го заведоха при проконсула. Когато го принудиха да се отрече от Христос и да спаси живота си, възрастният светец отговори: „Осемдесет и шест години съм бил Негов слуга и Той не ми е сторил нищо лошо; как мога да богохулствам срещу моя Цар и Спасител?“ Казано му, че ще умре на клада, ако не се отрече от вярата, Поликарп отговори: „Заплашвате ме с огън, който гори за кратко време и после угасва, докато не знаете нищо за огъня на бъдещия съд и за вечните мъки, които очакват нечестивите. Защо да чакате още? Направете каквото искате!“

Поставен на кладата, Поликарп вдигна очи към небето и благодари на Бога, че го е счел за достоен да сподели с светите мъченици чашата на Христос. Когато каза „Амин“, палачите запалиха огъня. Очевидците пишат, че огънят се издигна около него като завеса и че той стоеше в средата му, блестящ като злато и излъчващ възхитителен аромат на тамян. Виждайки, че огънят не му вреди, палачите го прободоха с меч. Кръвта му потече толкова обилно, че угаси огъня, и той предаде душата си на Бога. Мощите му бяха изгорени от преследвателите, но християните спасиха няколко парченца кости, които бяха почитани в продължение на много поколения в деня на неговото погребение.

Света Горгония (372)

Тя беше по-голямата сестра на Свети Григорий Богослов (25 януари) и дъщеря на Свети Григорий Назианзен Стари (1 януари) и Света Нона (5 август). Омъжила се за Алипий, гражданин на Икониум, и с него имала три дъщери. Тя станала света наставница на безброй християни, чиято съдба била да изповядват вярата си в света. Синаксарионът казва: „Нейната мъдрост и познания за всичко, свързано с благочестието, я превърнаха в истински образец на християнска съпруга. Нейните роднини, съграждани и многобройни непознати разчитаха на нея като съветник, който щеше да им посочи християнския отговор на всеки от сложните проблеми, с които се сблъскваха, докато живееха в света. Тя беше първа в грижата си за Божиите църкви и в уважението си към свещениците и духовенството, за които вратите на дома ѝ бяха винаги отворени. Нямаше равна на нея нито в даването на милостиня, нито в състраданието към всички страдащи, така че може да се каже, че, подобно на праведния Йов, тя беше очи за слепите, крака за куците, майка за сираците.“

Тя прие светото кръщение в късна възраст, както беше обичайно по онова време, и скоро след това й беше разкрит денят на нейната смърт. Тя се разболя в определения ден и, събрала семейството и приятелите си около леглото си, им даде последните си съвети. След това почина в мир.

Нашият преподобен отец Александър Незаспиващият (430)

Той се родил някъде в средата на IV век на един остров в Егейско море. За известно време живял успешно в света, получил добро образование в Константинопол, след което служил известно време при префекта на преторията. Но, осъзнавайки суетата на светските неща, той откликна на призива на Христос, раздаде всичките си имоти на бедните и влезе в манастир в Сирия. След четири години в послушание, той стигна до убеждението, че сигурността на монашеския живот е несъвместима с евангелската заповед да не се тревожим за утрешния ден; затова се оттегли в пустинята, вземайки със себе си само дрехата си и Евангелието. Там той живя сам в продължение на седем години.

В края на този период той тръгнал на апостолска мисия в Месопотамия, където довел много хора при Христос: градският префект Рабула се обърнал към вярата, след като Александър свалил огън от небето, а банда разбойници, които нападнали светеца по пътя, се превърнали в монашеска общност. Накрая той избяга от града, когато християните там се въстанали, изисквайки да бъде назначен за епископ. Той отново заживял уединено в пустинята отвъд Ефрат, прекарвайки деня в молитва и част от нощта, укрит в бъчва. Там той остана четиридесет години. Неговата святост постепенно привлече повече от четиристотин ученици, които Александър организира в монашеска общност. Всеки ученик притежаваше само една туника и беше длъжен да раздава всичко, от което нямаше нужда за деня. Въпреки този оскъден живот, манастирът успя да създаде и да управлява приют за бедните!

Александър бил объркан как наставлението „Молете се без прекъсване“ (1 Сол. 5:17) може да бъде изпълнено от крехката човешка плът, но след три години пост и молитва Бог му показал метод. Той организирал монасите си в четири групи според това дали родният им език бил гръцки, латински, сирийски или коптски, и групите се молели на смени през деня и нощта. Всеки ден бяха насрочени двадесет и четири богослужения, а между тях монасите пееха от Псалтира. Оттогава общността стана известна като Акоиметои, Неспящите. (По-късно подобни общности възникнаха и на Запад, практикувайки това, което там се наричаше Laus Perennis; Свети Колумбан основал много от тях.)

Стремейки се винаги да разпространява Светото Евангелие, свети Александър изпраща групи мисионери при езичниците в Южен Египет. Той и група от 150 ученици тръгват на път като своеобразен пътуващ манастир, издържайки се изцяло от милостинята на селата, които посещават. В крайна сметка те се заселват в някои изоставени бани в Антиохия, където основават манастир, посветен на непрестанното прославяне на Бога; но един завистлив епископ ги прогонва от града. Отправяйки се към Константинопол, той се заселил там с четирима монаси. За няколко дни повече от четиристотин монаси напуснали манастирите си, за да се присъединят към неговата общност. Светият ги организирал в три групи – гърци, латиняни и сирийци – и възстановил програмата на неспаща молитва, която общността му практикувала в Месопотамия. Не е изненадващо, че успехът му предизвика завистта и гнева на абатите, чиито манастири бяха почти опустели; те успяха да го осъдят като месалианец на събор, проведен през 426 г. (Месалианците бяха секта, която прекалено духовно тълкуваше християнския живот, вярвайки, че той се състои изключително от молитва.) Александър беше изпратен обратно в Сирия, а повечето от монасите му бяха хвърлени в затвора; но веднага щом бяха освободени, повечето избягаха от града, за да се присъединят отново към него. Светецът прекара последните си години, пътувайки от място на място, основавайки манастири, често преследван, докато не почива в мир през 430 г., „за да се присъедини към ангелските хори, които беше имитирал толкова добре на земята.“ (Синаксарион)

Практиката на непрестанното славословие, установена от св. Александър, се разпространи из цялата империя. Манастирът на Акоиметои, основан от св. Марцел, приемник на Александър, бе създаден в Константинопол и се превърна в фар за християнския свят. „Въпреки че не е запазена в днешната практика, непрестанната хвала, установена от Свети Александър, е оказала влияние върху формирането на ежедневния цикъл на литургичните служби на Изток и още повече на Запад.“ (Синаксарион)