Яков 3.1-10 (Апостол)

1Братя мои! недейте мнозина става учители, като знаете, че по-голямо осъждане ще получим, 2защото ние всинца много грешим. Който не греши с дума, той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло. 3Ето, ние туряме юзда в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло. 4Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и биват тласкани от буйни ветрове, с малко кърмилце се насочват, накъдето кърмиларят желае; 5тъй и езикът е мъничък член, но големи работи говори. Ето, малък огън, а колкава гора запаля; 6и езикът е огън, украшение на неправдата; езикът се намира в такова положение между нашите членове, че скверни цялото тяло и запаля колелото на живота, като сам бива запалян от геената; 7защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и риби се укротява и е укротено от човешкото естество, 8а езика никой човек не може укроти: той е неудържимо зло и е пълен със смъртоносна отрова. 9С него благославяме Бога и Отца, с него и кълнем човеците, сътворени по подобие Божие. 10Из същите уста излиза и благословия и клетва: не трябва, братя мои, това тъй да бъде.

Марк 11.11-23 (Евангелие)

11И влезе Иисус в Иерусалим и в храма; като разгледа всичко, и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте. 12На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня; 13и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини. 14И рече й Иисус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки! И чуха това учениците Му. 15Дойдоха в Иерусалим. Иисус, като влезе в храма, почна да пъди продавачите и купувачите в храма; и прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците; 16и не позволяваше да пренесе някой през храма какъвто и да е съд. 17И поучаваше ги, като казваше: не е ли писано: "домът Ми ще се нарече дом молитвен за всички народи"? А вие го направихте разбойнишки вертеп. 18Чуха това книжниците и първосвещениците и гледаха, как да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му. 19А когато се стъмни, Той излезе вън от града. 20Сутринта, минавайки, видяха, че смоковницата бе изсъхнала от корен. 21И като си спомни, Петър Му казва: Рави, виж, смоковницата, която Ти прокле, изсъхнала. 22Иисус им отговори и рече: 23имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, - ще му се сбъдне, каквото и да каже.

Светите младенци, убити заради Христос във Витлеем

Вижте Матей, гл. 2. Понякога се посочва, че броят им е четиринадесет хиляди.

В наши дни иконата на „Рахил, плачеща за децата си“ (Матей 2:18) е дошла да възпоменава и десетките милиони деца, починали чрез аборт.

Нашият преподобни отец Марцел, игумен на манастира на Неспящите (485)

Той е роден в богато семейство в Сирия в началото на V век. В ранна възраст той осъзнава безсмислието на светските неща, раздава цялото си богатство и отива в Ефес, където се прехранва като писар. Там е обучаван на добродетели от своя колега Промот, роб, който разпределя по-голямата част от печалбите си на бедните; след като свършвал работата за деня, Промот водел Марцел да се моли цяла нощ в църквите и манастирите.

Маркел чул за свети Александър Неспящи (25 февруари), който се заселил близо до Константинопол с около тридесет ученици, които си поставили за цел да отправят молитва и хвала към Бога по всяко време на деня и нощта. Манастирът предизвикал негодуванието на някои по-светски манастири и братята били принудени да избягат във Витиния. Там Марцел се присъединил към тях и приел монашески дресинг.

След смъртта на Свети Александър и неговия наследник, Марцел е избран за игумен на манастира против волята му. Под негово ръководство Манастирът на Неспящите се превръща в фар на святостта, като монаси се стичат към него от всички краища на Империята. Практиката на непрестанно служение на Бога се разпространява из цялата Империя, както на Запад, така и на Изток. Монасите са разделени на три групи според езика, който говорят: гръцки, латински или сирийски; всяка група се редува да отслужва службите на своя език и по този начин всеки час от деня е посвещаван на Божията слава. Манастирът не само расте, но и ражда други: известният Студийски манастир в Константинопол е основан от монаси от манастира на Марцел.

Свети Маркел участва в Халкидонския събор, защитавайки Православието от монофизитската ерес както на самия събор, така и в следващите години. Неговата щедрост и презрение към светското богатство били известни на всички: всеки, който идвал в манастира в нужда, получавал милостиня, но Бог винаги възстановявал средствата, за да може да се даде още. Когато Марцел наследил семейното богатство след смъртта на брат си, той не запазил нищо от него нито за себе си, нито дори за манастира си, а го раздал на по-бедните общности и на нуждаещите се.

Свети Маркел починал в мир около 484 г., след като живял аскетически живот в продължение на около шестдесет години.