14 Декември 1953
Понеделник от 30-а седмица след Петдесетница

Рождественски пост

Почитани светии

Мъченици Тирс, Левкий, Калиник
Свети мъченици Тирс, Левкида и Калиник (250 г.)
Свети мъченици Филимон, Аполоний, Ариан и онези с тях (3 в.)

Библейски четива (Синодален превод)

Евреи 8.7-13 (Апостол)

7Защото, ако първият завет беше без недостатък, нямаше да се търси място за втори. 8Но пророкът, като ги укорява, казва: "ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет, - 9не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из земята Египетска, - защото те не останаха в Моя завет, и Аз ги пренебрегнах, казва Господ. 10Но този е заветът, който ще завещая на дома Израилев след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в мислите им, и в сърцата им ще ги напиша, и ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ. 11И няма да учи всеки ближния си, и всеки брата си, думайки: познай Господа; защото всички, от малък до голям, ще Ме знаят, 12понеже ще бъда милостив към техните неправди, и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня". 13Като казва "нов" завет, признава първия за вехт; а онова, що овехтява и остарява, е близо до изчезване.

Марк 8.11-21 (Евангелие)

11И излязоха фарисеите и почнаха да се препират с Него и, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето. 12А Той въздъхна дълбоко и рече: за какво тоя род иска личба? Истина ви казвам, няма да се даде личба на тоя род. 13И като ги остави, пак влезе в кораба и мина на отвъдната страна. 14При това учениците Му бяха забравили да вземат хляб и нямаха със себе си в кораба, освен един хляб. 15А Той им заповяда и рече: внимавайте, пазете се от кваса фарисейски и от кваса Иродов. 16И размишляваха помежду си, думайки: това ще да е, задето нямаме хляб. 17А Иисус, като узна, каза им: какво размишлявате, задето нямате хляб? Още ли не разбирате и не разумявате? Още ли е вкаменено сърцето ви? 18Очи имате, не виждате ли? Уши имате, не чувате ли? И не помните ли? 19Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни коша къшеи дигнахте? Казват Му: дванайсет. 20А когато седемте хляба за четири хиляди, колко кошници дигнахте от останалите къшеи? Отговориха: седем. 21И рече им: как не разбирате?

Жития на светиите

Свети мъченици Тирс, Левкида и Калиник (250 г.)

Тези мъченици се борили в Мала Азия по време на управлението на Деций. Тирс и Левкис били екзекутирани след ужасни мъчения, защото се изповядвали като християни и смъмряли управителя за клането на братята им. Калиник бил езически жрец, обърнал се във вярата, след като станал свидетел на мъченичеството и чудесата на Свети Тирс; той бил обезглавен.

Свети мъченици Филимон, Аполоний, Ариан и онези с тях (3 в.)

„По време на управлението на Диоклециан (284-305), управител на Антиноя в Тиваида на Горен Египет бил Ариан, свиреп гонител, който изпратил много християни на насилствена смърт, сред които светиите Тимотей и Мавра (виж 3 май) и света Сабина (16 март). Когато затворил тридесет и седем християни заради изповядването им на вярата, един от тях, на име Аполоний, четец на Църквата, загубил смелост при вида на инструментите за мъчения и помислил как би могъл да избегне мъките, без да се отрече от Христос. Той дал пари на Филимон, флейтист и езичник, за да може той да облече дрехите на Аполоний и да принесе жертви пред Ариан, така че всички да помислят, че Аполоний е изпълнил волята на управителя и той да бъде освободен. Филимон се съгласил с това, но когато дошло време за жертвоприношение, просветлен от божествената благодат, той се обявил за християнин. Той и Аполоний, който също изповядал Христос, когато измамата била разкрита, били обезглавени. Преди да ги обезглави, Ариан заповядал да бъдат...“ простреляни със стрели, но докато те останали невредими, самият Ариан бил ранен от една от стрелите; свети Филимон предсказал, че след мъченическата си смърт Ариан ще бъде изцелен на гроба си. Когато това се случило, Ариан, гонителят, който бил убил толкова много Христови слуги, сам повярвал в Христос и бил кръстен с четирима от своите телохранители. Диоклециан чул за това и заповядал да доведат при него Ариан и неговите телохранители. Заради изповядването на Христос те били хвърлени в морето и получили венеца на вечния живот.“ (Великият часовослов)