Галатяни 5.22-6.2 (Апостол)

22А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, 23кротост, въздържание. Против такива няма закон. 24Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите. 25Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме. 26Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.

1Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. 2Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.

Лука 10.19-21 (Евангелие)

19ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди; 20обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата. 21В оня час се зарадва духом Иисус и рече: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.

Свети отец, изповедник и мъченик Стефан Нови (767)

Той е роден в Константинопол през 715 г. от благочестиви родители на име Йоан и Анна. Майка му често се е молила на Пресвета Богородица да ѝ се роди син и е получила откровение от Дева Мария, че ще зачене сина, когото желае. Когато детето се ражда, тя го кръщава Стефан, следвайки пророчество на патриарх Свети Герман (честван на 12 май). Стефан постъпва в монашески живот като младеж и се отличава с аскетизъм и добродетел, че отшелниците на планината Авксентий го назначават за свой водач още в млада възраст. „По време на управлението на Константин V (741-775) Стефан показва любовта си към Православието, борейки се за Вярата... Освен че е свиреп иконоборец, Константин подготвя безмилостно преследване на монашеството. През 754 г. той свиква събор, който анатемосва светите икони. Тъй като Свети Стефан отхвърля този събор, императорът формулира лъжливи обвинения срещу него и го изгонва. Но докато е в изгнание, Свети Стефан извършва изцеления със свети икони и отвръща мнозина от иконоборството.“ Когато отново бил доведен пред императора, той му показал монета и попитал чий образ е на нея. „Моят е“, казал тиранинът. „Ако някой потъпче твоя образ, подлежи ли на наказание?“, попитал светецът. Когато стоящите наоколо отговорили с „да“, светецът изстенал поради слепотата си и казал, че ако смятат, че обезчестяването на образа на тленен цар е достойно за наказание, какви мъки ще получат онези, които потъпчат образа на Владиката Христос и на Божията Майка? Тогава той хвърлил монетата на земята и я стъпкал. Той бил осъден на единадесет месеца окови и затвор. По-късно бил влачен по земята и бил убит с камъни, подобно на Стефан Първомъченик; затова е наречен Стефан Нови. Накрая бил ударен с дървена тояга в слепоочието и главата му била разбита, и така той издъхнал през 767 г. (Великият часовник)

Св. 15 Тивериуполски (Струмишки) свещеномъченици (II в.)

Петнадесетте Тивериуполски (Струмишки) мъченици са ранохристиянски светци, пострадали за вярата през II в. по време на гоненията на римските императори. Тивериуполис (днешна Струмица, Северна Македония) е бил римски град, в който ранното християнство се разпространило бързо.

След покръстването на България през 864 г. княз Борис I нарежда на управителя Тарадин да издири мощите на петнадесетте мъченици. Те са открити и стават обект на дълбоко почитание сред българския народ. Мощите им са извършвали множество чудеса и изцеления.