1 Солунци 2.20-3.8 (Апостол)

20Да, вие сте нашата слава и радост.

1Поради това, като не можехме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина, 2и изпроводихме Тимотея, наш брат и Божий служител и наш сътрудник в Христовото благовестие, за да ви укрепи и утеши във вярата ви, 3та да се не смущава никой в тия скърби; защото сами знаете, че за това сме отредени. 4Защото ние, и когато бяхме при вас, предсказвахме ви, че ще страдаме, както се и случи, и вие знаете. 5Поради това и аз, като не можех вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би някак да ви е изкусил изкусителят, та да отиде напразно нашият труд. 6Но сега, след като от вас дойде Тимотей при нас и ни донесе добра вест за вашата вяра и любов, и че винаги имате добър спомен за нас и копнеете да ни видите, както и ние вас, - 7ние, при всичката ни скръб и нужда, се утешихме за вас, братя, с вашата вяра; 8защото ние сме живи сега, когато вие стоите в Господа.

Лука 11.29-33 (Евангелие)

29Когато пък народът начена да се струпва, Той заговори: лукав е тоя род; търси личба, но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона; 30защото, както Иона беше личба за ниневийци, тъй и Син Човеческий ще бъде за тоя род. 31Южната царица ще се изправи на съд с човеците от тоя род и ще ги осъди, защото тя дойде от край-земя, за да чуе премъдростта Соломонова; а ето, тук има повече от Соломона. 32Ниневийци ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Иона; а ето, тук има повече от Иона. 33Никой, кога запали светило, не го туря на скрито място, нито под крина, а на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат.

Светите мъченици Ациндинус, Пегасиус, Афтониус, Елпидофор и Анемподистус от Персия (376)

Ациндинус, Пегасиус и Анемподистус били придворни на персийския цар Шапур II. Когато царът започнал жестоко преследване на християните, тримата се оттеглили от двора в частна къща и, без да се страхуват за собствената си безопасност, открито призовавали събратята си християни да останат твърди във вярата си. Заради това те били арестувани и доведени пред бившия си господар, който ги подложил на много жестоки мъчения, от които те излезли чудесно невредими. Виждайки това, един от войниците на царя, на име Афтоний, приел вярата и бил незабавно обезглавен. Бившите придворни били подложени на по-нататъшни мъчения, но единственият им ефект бил да убедят Елпидофор, изтъкнат благородник, и седем хиляди други персийци да повярват в Христос. Всички бяха обезглавени, но не преди да приемат светото кръщение. Изпитанията на тримата продължиха, но отново те бяха запазени, и дори майката на царя беше доведена до истинската вяра. Накрая те бяха убити (разказът не казва как), получавайки венеца на мъченичеството заедно с майката на царя и двадесет и осем други.