Марк 16.9-20 (3-то утринно Евангелие)

9Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса. 10Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха; 11но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха. 12След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село. 13И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха. 14Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал. 15И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. 16Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. 17А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; 18ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави. 19А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога. 20Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин.

Ефесяни 4.1-6 (Апостол)

1И тъй, аз, окованик за Господа, моля ви да постъпвате достойно за званието, за което сте призвани, 2с всяко смиреномъдрие, кротост и великодушие, като се търпите един други с любов 3и залягате да запазвате единството на духа чрез връзките на мира. 4Едно тяло сте и един дух, както сте и призвани към една надежда на вашето звание; 5един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, 6един е Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички, и във всички нас.

Лука 10.25-37 (Евангелие)

25И ето, един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен? 26А Той му каза: в Закона що е писано? как четеш? 27Той отговори и рече: "Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си". 28Иисус му каза: право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив. 29Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен? 30Отговори Иисус и каза: един човек слизаше от Иерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв. 31Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го видя, отмина. 32Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина. 33Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили, 34и, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него. 35А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя. 36И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците? 37Той отговори: оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: иди и ти прави също така.

Нашият преподобни отец Паисий Величковски (1794)

Той е роден в Украйна през 1722 г., един от многото деца на свещеник. Учи в Църковната академия в Киев, но е разочарован от светския дух, любовта към уединението и западния богословски климат, които открива там.

След четири години той напуска училището и се впуска в търсене на духовен отец и манастир, където да живее в бедност. В крайна сметка намира мъдри духовни водачи в Румъния, където много от руските монаси са избягали след реформите на Петър Велики. Оттам пътува до Света Гора. Духовният живот и там е в упадък и Платон (името, което му е дадено като послушник) става отшелник, посвещавайки дните си на молитва и четене на Светото писание и писанията на Отците. След четири години гостуващ старейшина от Румъния го пострига за монах под името Паисий и го съветва да живее с други монаси, за да избегне духовните опасности от преждевременното започване на уединен живот. Пристигат няколко братя от Румъния, които се стремят да го направят свой духовен отец, но тъй като той се чувства недостоен да поеме тази задача, всички те живеят в бедност и взаимно послушание. Други се присъединяват към тях от Румъния и славянските страни и с течение на времето приемат общежитие, като Паисий е техен неохотен игумен.

През 1763 г. цялата общност (нараснала до шестдесет и пет души) напуснала Света Гора и се върнала в Румъния. Даден им бил манастир, където приели атонското правило за живот. Игумен Паисий въвел Иисусовата молитва и други аспекти на исихазма в монашеския живот там: преди това време те били използвани предимно от отшелници. Църковните служби се провеждали пълноценно, като хоровете пеели последователно на славянски и румънски език. Монасите се изповядвали пред своя старец всяка вечер, за да не залезе слънцето над гнева им, а на брат, който таял злоба към друг, било забранено да влиза в църквата или дори да казва „Отче наш“, докато той не я уреди.

Монашеското братство в крайна сметка нараснало до повече от хиляда души, разделени в два манастира. Посетители и поклонници идвали от Русия, Гърция и други земи, за да се докоснат до светия му пример.

Свети Паисий е научил гръцки, докато е бил на Атон, и се е заел да направи точни славянски преводи на писанията на много от Отците на Църквата. Гръцката „Добротолюбие“ е публикувана неотдавна преди това и свети Паисий създава славянска версия, която е четена в целия славянски православен свят. (Това е „Добротолюбието“, което поклонникът носи със себе си в „Пътят на поклонника“).

Светецът починал в мир през 1794 г., една година след публикуването на неговата „Славянска добротолюбие“. Синаксарът обобщава влиянието му: „Тези преводи и влиянието на светеца чрез дейността на неговите ученици в Русия доведоха до широко духовно обновление и до възстановяване на традиционния монашески живот там, което продължило до Революцията от 1917 г.“