Колосяни 2.13-20 (Апостол)

13И вас, които бяхте мъртви в греховете и в необрязването на плътта си, Той оживи заедно с Него, като ви прости всички грехове; 14а това стана, като Христос заличи с учението съществувалото за нас ръкописание, което беше против нас и което Той взе от средата и го прикова на кръста; 15като отне силата от началства и власти, Той ги явно изложи на позор и на кръста възтържествува над тях. 16И тъй, никой да ви не осъжда за ядене, или пиене, или за някой празник или новомесечие, или събота: 17това е сянка на бъдещето, а тялото е Христос. 18Никой преднамерено да ви не прелъстява със смиреномъдрие и служене на Ангелите, като се впуска в онова, що не е видял, като безразсъдно се гордее с плътския си ум 19и не се придържа о Главата - Христа, от Когото цялото тяло, поддържано и свързвано чрез стави и свръзки, расте с растене по Бога. 20И тъй, ако вие с Христа умряхте за стихиите световни, то защо като живеещи в света допускате да ви налагат постановления:

Лука 9.18-22 (Евангелие)

18По едно време, когато Иисус се молеше насаме, и учениците бяха с Него, Той ги попита: за кого Ме мисли народът? 19Те отговориха и рекоха: едни - за Иоана Кръстителя, други - за Илия, други пък мислят, че един от старовремските пророци е възкръснал. 20Той ги попита: а вие за кого Ме мислите? Петър отговори и рече: за Христа Божий. 21Но Той строго им заповяда, никому да не говорят за това, 22като каза, че Син Човеческий трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне.

Праведният Йоан, чудотворец от Кронщад (1908).

„Свети Йоан от Кронщад беше женен свещеник, който живееше с жена си в целомъдрие. Благодарение на неуморния си труд в свещеническите си задължения и любовта към бедните и грешниците, Господ му дари велики дарби на ясновидство и чудотворство, до такава степен, че в последните години от живота му чудеса на изцеление — както на тялото, така и на душата — се извършваха безброй пъти всеки ден чрез молитвите му, често за хора, които само му бяха писали с молба за помощ. По време на живота си той беше известен в цяла Русия, както и в западния свят. Той ни е оставил дневника си „Моят живот в Христа“ като духовно съкровище за християните от всички възрасти; написан на прост език, той разкрива най-дълбоките тайни на нашата вяра с онова мъдрост, която се дава само на сърце, пречистено от благодатта на Светия Дух. Предвиждайки като истински пророк Революцията от 1917 г., той безмилостно изобличаваше нарастващото отстъпничество сред народа; той предсказа, че самото име на Русия ще бъде променено. Докато мракът на неверието се сгъстяваше, той блестеше като фар на неугасима благочестивост, утешавайки вярващите чрез многото чудеса, които извършваше, и чрез бащинската любов и простота, с които приемаше всички. Свети Йоан почина в мир през 1908 г.” (Великият Часослов)

Светият пророк Йоил (8-ми век пр. Хр.)

Името му означава „Господ е Бог“. Той се счита за втори сред „малките пророци“. Старозаветната книга с неговите пророчества, която носи неговото име, включва пророчеството му за идването на Светия Дух на Петдесетница (Йоил 2:28), което е цитирано от апостол Петър (Деяния 2:17).

Свети мъченик Варус и събратята му (304 г.)

„Той беше римски офицер в Египет и таен християнин. Когато седем християнски учители бяха хвърлени в затвора, Варус продължаваше да ги посещава там, задоволявайки нуждите им и служейки им с голяма преданост. Той се възхищавал на мъчениците и скърбял, че страхът не му позволявал да застане като мъченик за Христа. Тези Божии мъже му дали кураж и Варус решил да отиде и да бъде измъчван заедно с тях. Един от тези благочестиви мъже умрял в затвора и когато нечестивият управител извикал мъчениците пред себе си и видял, че са само шестима, попитал къде е седмият. „Аз съм седмият!“, извика Варус. Разяреният управител го измъчва първи. Той заповяда да го бият с сухи ремъци, след това да го вържат за дърво и да го разфасоват на парчета с ножове, докато не предаде святата си душа на Бога. След това тялото му беше хвърлено върху купчина тор. Една жена от палестински произход, Клеопатра, вдовица на офицер, била там със сина си Йоан. Тя тайно взела мощите на светия мъченик от купата с тор и ги погребала в къщата си. След това поискала разрешение от управителя да вземе тялото на мъртвия си съпруг от Египет обратно в Палестина. Тъй като била вдовица на офицер, управителят веднага й дал разрешение. Тази благословена християнка, Клеопатра, обаче взела не тялото на съпруга си, а на светия мъченик Варус, занесла го в селото си Едра, близо до Табор, и го погребала там. След това построила църква, посветена на Свети Варус, и той й се явявал често от отвъдния свят, блестящ като ангел Божий.” (Пролог)

Свети йеромартир Садот (Шахдост) и неговите 128 сподвижници (342)

По време на жестокото преследване на християните от персийския цар Шапур II, Свети Садот наследи мъченика Симеон (17 април) като епископ на Селевкия. Името му на персийски, Шах-дост, означава „Приятел на царя”; но земният шах не го виждаше като приятел, а светият епископ знаеше, че дните му на земята са преброени. Една нощ в сън Садот видя стълба, простираща се от земята до небето. На върха стоеше епископ Симеон, който му викаше радостно: „Качи се, Садот, и не се страхувай! Аз се качих вчера; ти ще се качиш днес. ’ Когато се събуди, Садот разбра, че скоро ще бъде призован към мъченичество. Той веднага се зае да окуражи паството си и да ги увещава да останат твърди за Христа в настъпващия ден на гоненията.

Няколко дни по-късно гонителите дойдоха от името на царя, за да арестуват светия епископ; заедно с него хванаха 128 свещеници, дякони, монаси и обикновени вярващи. Всички бяха държани в затвора в продължение на пет месеца, като бяха извеждани многократно и измъчвани по начини, твърде жестоки, за да бъдат описани; но нито един не можа да бъде принуден да се поклони на слънцето. Накрая всички бяха осъдени на смърт с меч. 128-те мъченици, оковани с вериги, пееха радостни химни, докато вървяха към мястото на екзекуцията. Те не преставаха да пеят до смъртта на последния мъченик. Садът обаче беше откаран в окови в града Бейт Лапат, където няколко дни по-късно беше обезглавен.