Колосяни 1.18-23 (Апостол)

18И Той е Глава на тялото, сиреч на църквата; Той е начатък, първороден измежду мъртвите, за да има във всичко първенство; 19понеже в Него благоволи Отец, да обитава всичката пълнота, 20и чрез Него да примири със Себе Си всичко, било земно, било небесно, като го умиротвори чрез Него, с кръвта на кръста Му. 21И вас, които някога бяхте отстранени от Бога и Негови врагове поради разположение към лоши дела, 22сега ви примири в тялото на Неговата плът, чрез смъртта Му, за да ви представи свети, непорочни и безукорни пред Себе Си, 23ако само пребъдвате във вярата твърди и непоколебими, и бъдете непоклатни в надеждата на проповяданото на всяка поднебесна твар благовестие, което чухте и на което аз, Павел, станах служител.

Лука 8.22-25 (Евангелие)

22Един ден, Той влезе с учениците Си в кораб и им рече: да преминем отвъд езерото. И потеглиха. 23Когато плуваха, Той заспа. На езерото се подигна бурен вятър, и вълните ги заливаха, и те бяха в опасност. 24Приближиха се, събудиха Го и рекоха: Наставниче, Наставниче, загиваме! А Той, като се събуди, запрети на вятъра и на вълнението водно; и те се уталожиха, и настана тишина. 25Тогава Той им рече: де е вярата ви? А те в страх и почуда казваха един другиму: кой ли е Тоя, че и на ветровете и на водата заповядва, и Му се покоряват?

Светите мъченици Назарий, Гервасий, Протасий и Целс от Милано (I в.)

Тези мъченици се бореха за вярата в Милано и бяха обезглавени при император Нерон. Много години по-късно мощите им бяха открити от св. Амброзий чрез видение и получиха почетно погребение.

Свети Козма Химнограф (VIII в.)

Той беше от Йерусалим. Сирак, той беше осиновен в семейството на Свети Йоан Дамаскин (почитан на 4 декември). Стана епископ на Майума, град на брега на Палестина, който по-късно беше наречен Констанция. Подобно на осиновителния си брат, той стана известен химнограф: „Канонът на Кръста“ (14 септември) и „Канонът за Рождество Христово“, „Христос се роди, славете...“, са негови творби.

Свети Николай Благочестиви (Святоша), княз на Чернигов (1143)

Той е първият руски княз, който се отказва от света и постъпва в монашество в Киево-Печерската лавра. Въпреки че кръвните му братя се опитват да го отклонят от избрания път, той се посвещава на монашеския живот с ревност, удивлявайки събратята си с смирението и благочестието си. Въпреки високия си ранг, той настояваше да бъде третиран като най-обикновения послушник, изпълнявайки с радост и най-тежките задачи. С времето игуменът му позволи да се оттегли от общия живот и да живее изцяло в килията си в постоянна молитва. Той почина в мир през 1143 г. Няколко месеца по-късно брат му, княз Изяслав, се излекува от тежка болест, когато облече власеницата на Свети Николай и изпи малко вода от манастира. Князът поиска да бъде облечен във власеницата в деня на смъртта си.

Св. преподобна Параскева-Петка Търновска (Епиватска) (XI в.)

Света Петка (Параскева) е родена в град Епиват (днес Селимпаша, Турция) в благочестиво семейство. От ранна младост тя се отдава на подвижнически живот, раздава имуществото си на бедните и се оттегля в пустинята, където прекарва години в пост и молитва. По-късно посещава Светите места в Йерусалим и се подвизава в Йорданската пустиня. След дълги години на аскетичен живот тя се завръща в родния си град Епиват, където мирно предава душата си на Бога.

Светите й мощи са открити по чудесен начин и пренесени в Търново от цар Иван Асен II през 1238 г. По време на османското нашествие те са пренесени в Сърбия, после в Константинопол, и накрая в Яш, Румъния, където почиват и до днес. Света Петка е една от най-обичаните и почитани светици в България и на целия Балкански полуостров. Тя е покровителка на жените, семейството и домашния уют.