Лука 24.1-12 (4-то утринно Евангелие)

1А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други, 2ала намериха камъка отвален от гроба. 3И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса. 4И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи. 5И както бяха уплашени и навели лице към земята, - мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите? 6Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея, 7говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне. 8И спомниха си думите Му. 9И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други. 10Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това. 11И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха. 12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.

Римляни 13.11-14.4 (Апостол)

11И така постъпвайте, понеже знаете времето, именно, че е настъпил часът да се събудим вече от сън. Защото сега е по-близо до нас спасението, нежели когато повярвахме. 12Нощта се провали, а денят се приближи: да отхвърлим, прочее, делата на мрака и да наденем оръжието на светлината. 13Като в ден, да се държим благоприлично, без да се предаваме нито на срамни гощавки и пиянство, нито на сладострастие и разпътство, нито на раздор и завист; 14но облечете се в Господа нашего Иисуса Христа, и грижите за плътта не превръщайте в похоти.

1Немощния във вярата приемайте без препирни за мнения. 2Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде зеленчук. 3Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел. 4Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи.

Матей 6.14-21 (Евангелие)

14Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; 15ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. 16Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. 17А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, 18та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. 19Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; 20но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; 21защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

Свещеномъченик Теодот, епископ на Киренея (326)

Известен със своята мъдрост и добродетел, той е избран за епископ на Кирения на остров Кипър. Когато под император Лициний започва преследване срещу християните, Теодот е арестуван и подложен на много изтезания. Неговият мъчител Сабинус многократно го принуждавал да се отрече от Христос и да се поклони на идолите, но Теодот отговарял: „Ако познаваше добротата на моя Бог, който, надявам се, чрез тези кратки мъчения ще ме направи достоен за вечен живот, би искал да страдаш за Него, както аз.“ Тогава езичниците забивали пирони в тялото му, за което той благодарил на Бога. Вярвайки, че смъртта му наближава, той спокойно дава съвети и наставления на християните около себе си. По Божията провидение от новия император Константин дойде заповед да бъдат освободени всички християни, които бяха задържани заради Христа. Така Теодот беше освободен и, макар и силно отслабен от мъченията, служи вярно на паството си още две години, преди да почине в мир.

Четиристотин и четиридесетте мъченици от Ломбардия (579)

Четиридесет от тях бяха обезглавени на едно място в Ломбардия (в Италия), защото отказаха да ядат храна, принесена в жертва на идолите. Още четиристотин бяха избити, защото отказаха да се присъединят към обичая на ломбардските езичници да танцуват около кози глава, донесена за жертвоприношение на идолите. Смъртта им е записана от Свети Григорий Диалог (Григорий Велики).

Понякога си представяме, че Римската империя се е обърнала към християнството почти за една нощ по времето на царуването на Свети Константин Велики. Този инцидент, случил се повече от двеста години след началото на „християнската ера” в Европа, ни напомня, че разпространението на вярата сред хората често е било бавно и колебливо и че езичеството е останало силна сила в продължение на много векове.

Света мъченица Еуталия (257)

Тя била езическа девойка, която живеела в Сицилия заедно с майка си (също на име Еуталия) и брат си Сермилиан. Когато майката на Еуталия се разболяла от кръвотечение, светите мъченици Алфий, Филаделф и Кирин (10 май) ѝ се явили в сън и ѝ казали, че ще бъде излекувана само ако се кръсти в името на Господа Иисус Христос. Внимавайки на съня, тя повярвала, кръстила се и била излекувана. Дъщеря ѝ Еуталия, виждайки това чудо, също се кръстила. Сермилиан, презиращ и мразещ християнската вяра, първо се подиграл на майка си и сестра си за тяхното обръщане, а след това ги заплашил. Майката избягала от къщата от страх. Еуталия останала, като казала на брат си: „Аз съм християнка и не се страхувам от смъртта.“ Жестокият Сермилиан я преследвал все по-сурово, докато накрая, разярен от безплодието на заплахите си, с ръцете си обезглавил собствената си сестра, без да знае, че й осигурява венец на вечна слава. „И така, в този пример се изпълниха думите на Христос, че Той носи меч сред хората, който ще раздели тези от една кръв, но не и тези от една вяра (Мат. 10:34-35).“ (Пролог)