Йоан 20.11-18
(8-мо утринно Евангелие)
11А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба;
12и вижда два Ангела в бяло облекло да седят - единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово.
13И те й казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили.
14Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус.
15Иисус й казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема.
16Иисус й казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: "Равуни!" което значи Учителю.
17Иисус й казва: не се допирай До Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог.
18Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това й казал.
Деяния 16.16-34 (Апостол)
16И като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си.
17Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение.
18Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час.
19Тогава господарите й, като видяха, че изчезна надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила и ги завлякоха на тържището при началниците.
20И като ги доведоха пред воеводите, казаха: тия човеци, които са иудеи, бунтуват града ни
21и проповядват обичаи, каквито ние, като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме.
22Тогава тълпата налетя върху тях, а воеводите раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги;
23и като им наложиха много удари, хвърлиха ги в тъмница, па заповядаха на тъмничния стражар добре да ги пази.
24Като получи такава заповед, стражарят ги хвърли във вътрешната тъмница, и нозете им стегна в клада.
25Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха.
26Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха; веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички изпаднаха.
27А тъмничният стражар, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меч и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали.
28Но Павел викна с висок глас и каза: да не си сторил нещо лошо, защото всички сме тук.
29Той поиска светило, втурна се и разтреперан падна пред Павла и Сила;
30и като ги изведе вън, каза: господари, какво трябва да правя, за да се спася?
31А те отговориха: повярвай в Господа Иисуса Христа, и ще се спасиш ти и целият ти дом.
32И възвестиха словото Господне нему и на всички, които бяха в къщата му.
33Като ги прибра в оня час през нощта, уми им раните и веднага се покръсти сам той и всичките му домашни;
34и като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, задето повярва в Бога.
Йоан 9.1-38 (Евангелие)
1И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение.
2Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави', кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?
3Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му.
4Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи.
5Докле съм в света, светлина съм на света.
6Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия,
7и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал.
8А съседите и ония, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, думаха: не е ли този, който седеше и просеше?
9Едни думаха: този е, а други: прилича на него; той пък казваше: аз съм.
10Тогава го питаха: как ти се отвориха очите?
11Той отговори и рече: един Човек, Който се нарича Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: иди в къпалнята Силоам и се умий. Отидох, умих се, и прогледах.
12Те пък му рекоха: де е Той? Отговори: не зная.
13Тогава заведоха при фарисеите човека, който беше по-преди сляп.
14А беше събота, когато Иисус направи калчицата и му отвори очите.
15Питаха го също и фарисеите, как е прогледал. Той им рече: тури ми калчица на очите, и се умих, и гледам.
16Тогава някои от фарисеите думаха: Тоя Човек не е от Бога, защото не пази събота. Други думаха: как може грешен човек да върши такива чудеса? И произлезе помежду им разпра.
17Казват пак на прогледалия слепец: ти какво казваш за Него, задето ти отвори очите? А той рече: пророк е.
18Но иудеите не повярваха за него, че е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на самия прогледал
19и ги попитаха, думайки: този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се родил сляп? А как сега вижда?
20Родителите му отговориха и им рекоха: знаем, че този е нашият син и че се роди сляп;
21а как сега вижда, не знаем, или кой му е отворил очите, ние не знаем. Той сам е пълнолетен; него попитайте; нека сам говори за себе си.
22Това казаха родителите му, понеже се бояха от иудеите; защото иудеите се бяха вече сдумали да отлъчат от синагогата оногова, който Го признае за Христа.
23Затова и родителите му казаха: той е пълнолетен; него попитайте.
24Тогава повикаха повторно човека, който преди беше сляп, и му казаха: въздай Богу слава; ние знаем, че Тоя Човек е грешник.
25Той отговори и рече: дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.
26Пак го попитаха: какво ти направи? Как ти отвори очите?
27Отговори им: казах ви вече, и не чухте; какво пак искате да чуете? да не би и вие да искате да Му станете ученици?
28А те го изхокаха и рекоха: ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.
29Ние знаем, че на Моисея е говорил Бог; а Тогова не знаем откъде е.
30Отговори човекът и им рече: това е и чудното, че вие не знаете, откъде е, а ми отвори очите.
31Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша.
32Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден.
33Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо.
34Отговориха му и рекоха: ти цял в грехове си роден, и ти ли нас учиш? И го изпъдиха вън.
35Иисус чу, че го изпъдили вън и, като го намери, рече му: ти вярваш ли в Сина Божий?
36Той отговори и рече: кой е, господине, та да повярвам в Него?
37Иисус му рече: и видял си Го, и, Който говори с тебе, Той е.
38А той рече: вярвам, Господи! И Му се поклони.