Няма пост
1Истина говоря в Христа, не лъжа, - свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, - 2че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце; 3молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът, 4които са израилтяни, на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания; 5техни са и отците, от тях е и Христос по плът, Който е над всички Бог, благословен вовеки, амин.
18Когато им говореше това, началник някой се приближи до Него, кланяше Му се и казваше: дъщеря ми тоя час умря; но дойди, възложи ръката Си върху нея, и тя ще оживее. 19И като стана Иисус, тръгна подире му с учениците Си. 20И ето, една жена, която бе страдала от кръвотечение дванайсет години, приближи се изотзад и се допря до края на дрехата Му, 21защото си думаше: ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея. 22А Иисус, като се обърна и я видя, рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси? От тоя час жената оздравя. 23И когато Иисус дойде в къщата на началника и видя свирачите и народа смутен, 24рече им: излезте вън; защото момичето не е умряло, а спи. И те Му се смееха. 25А когато народът биде отпратен, Той влезе, хвана момичето за ръка, и то стана. 26И разчу се това по цялата оная земя.
Той бил прочут пълководец, известен с големия си ръст и смелост, многобройните си победи срещу варварски врагове и значителното си богатство. Но, изоставяйки богатството и репутацията си, за да последва Христос, той се оттеглил в пустинята, за да живее в аскетизъм. Пророк Илия му се явил и, придружен от огнен стълб, го отвел до планината Малеон, близо до Светата планина. Там той живял в уединение, посвещавайки дните и нощите си на молитва. Подобно на много други, които се стремят да скрият святостта си от света, той бил открит и хората започнали да идват при него за изцеление на своите болести и на тези на своите близки. Светецът изцелявал безброй болести, прогонвал демони, изцелявал слепи и карал вода да блика от безплодната земя. В молитва той се явил като огнен стълб. Той починал в мир, а мощите му продължили да бъдат мощен източник на изцеление.
Доротей и Евсевия, благочестива, застаряваща християнска двойка, живееща в Анатолия, нямали деца. След много години пламенните им молитви за дете били чути и те били благословени с дъщеря, която нарекли Кириаке („неделя“ на гръцки), защото тя се родила в деня Господен. Детето израснало красиво по тяло и душа и въпреки че имало много ухажори, избрало да се посвети изцяло на Бога и да остане неомъжена. Един от ухажорите ѝ, разгневен от отказа ѝ, предал нея и родителите ѝ на император Диоклециан. Доротей и Евсевия били подложени на жестоки мъчения, след което изпратени в изгнание, където починали при нови мъчения. Кириаке била изпратена при Максимиан, зет на Диоклециан, за съд. По негова заповед тя била подложена на ужасяваща поредица от мъчения; но самият Христос ѝ се явил в затвора, изцелявайки я и утешавайки я. Много езичници повярвали в Христос, когато я видели чудодейно спасена от смърт чрез огън или от диви зверове; всички те били обезглавени. Кириаке казала на Аполоний, генерала, който ръководел мъченията ѝ: „Няма начин да ме отвърнеш от вярата ми. Хвърли ме в огъня — имам примера с Тримата деца. Хвърли ме на дивите зверове — имам примера с Даниил. Хвърли ме в морето — имам примера с пророк Йона. Предай ме на меча — ще си спомня за почитания Предтеча. За мен смъртта е живот в Христос.“ Тогава Аполоний заповядал да я обезглавят. На мястото на екзекуцията тя вдигнала ръце в молитва и предала душата си на Бога, преди палачът да успее да ѝ отнеме живота.
Забележка: Света Кириакие е известна още като Доминика или Неделя, латински и славянски думи за „неделя“.