08 Август 1908
Събота от 8-а седмица след Петдесетница

Богородичен пост — Разрешава се вино и елей

Почитани светии

Св. Емилиан Изповедник
Св. Емилиан Изповедник, епископ на Кизик (820)
Св. Мирон Чудотворец, епископ на Крит (350)
Свети Григорий Синайски (Атон) (1346)

Библейски четива (Синодален превод)

Римляни 13.1-10 (Апостол)

1Всяка душа да се подчинява на върховните власти, защото няма власт, която да не е от Бога; и каквито власти има, те са от Бога наредени. 2Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба. А ония, които се противят, ще навлекат върху си осъждане. 3Защото началниците не са страшни за добрите дела, а за лошите. Искаш ли пък да се не боиш от властта, прави добро, и ще получиш похвала от нея; 4защото началникът е Божий служител, теб за добро. Ако пък правиш зло, бой се, защото той не напразно носи меч: той е Божий служител и отмъщава с гняв ономува, който прави зло. 5Затова трябва да се подчиняваме, и то не само поради страх от неговия гняв, но и по съвест. 6Затова и данък плащате; защото те са Божии служители, и с това именно служене са постоянно заети. 7И тъй, отдавайте всекиму, каквото сте длъжни: комуто данък - данък; комуто берия - берия; комуто страх - страх; комуто чест - чест. 8Не дължете никому нищо, освен взаимна любов; защото, който люби другиго, изпълнил е закона. 9Защото заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, чуждо не пожелавай, и всяка друга заповед се съдържа в тия думи: възлюби ближния си като самаго себе си. 10Любовта не прави зло на ближния; и тъй, любовта е изпълнение на закона.

Матей 12.30-37 (Евангелие)

30Който не е с Мене, е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява. 31Затова казвам ви: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците; 32и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят. 33Или признайте дървото за добро и плода му за добър, или признайте дървото за лошо и плода му за лош; защото по плода се познава дървото. 34Рожби ехиднини! Как може да говорите добро, когато сте зли? Защото от препълнено сърце говорят устата. 35Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро; а лошият човек от лошото съкровище изнася лошо. 36И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден: 37защото по думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден.

Жития на светиите

Св. Емилиан Изповедник, епископ на Кизик (820)

Той беше един от епископите, призовани от патриарх Никифор, за да защитят почитането на светите икони срещу император Лъв Арменеца. По тази причина той беше изпратен в изгнание около 815 г., и след много страдания заради своето верно изповядване, почива в изгнание през 820 г.

Св. Мирон Чудотворец, епископ на Крит (350)

Той беше овдовял земеделски стопанин, който, макар и беден, щедро споделяше реколтата от стопанството си с нуждаещите се. Веднъж заварил крадци да крадат зърното му. Без да разкрива кои е, той помогнал на крадците да напълнят чувалите си и да избягат. Добродетелта му станала известна и той бил ръкоположен за свещеник, а след това и посветен за епископ. Още приживе бил известен като велик чудотворец. Починал в мир.

Свети Григорий Синайски (Атон) (1346)

Един от великите аскети, исихасти и духовни учители на Църквата, той направи много за възстановяването на знанието и практиката на православния исихазъм. Стана монах на Синайската планина. Пътува до Атон, за да научи повече за православната духовна молитва и съзерцание, но откри, че те са почти изгубени дори на Светата планина. Единственият истински, свят исихаст, когото намери там, беше Св. Максим от Капсокаливия (Максим Изгарящият колиби, 13 януари). Максим живееше отшелнически живот в груби подслони; от време на време изгаряше колибата си и се преместваше в нова, за да не се привърже дори към това бедно земно жилище. Заради това беше презиран като луд от другите монаси. Св. Григорий смъмри монасите и им каза, че Максим е единственият истински исихаст сред тях, като по този начин започна реформа на духовния живот на Светата Гора. Той прекарваше времето си, като преподаваше умствена молитва във всички манастири на Атон, след което пътуваше из Македония, основавайки нови манастири. Някои от неговите писания за молитвата и аскетизма могат да бъдат намерени във „Филокалия“. Той почина в мир през 1346 г.