Деяния 14.20-27 (Апостол)

20А когато учениците се събраха около него, той стана и отиде в града, а на другия ден се оттегли с Варнава в Дервия. 21След като проповядваха Евангелието в тоя град и придобиха доста ученици, те се върнаха в Листра, Икония и Антиохия, 22като утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и поучаваха, че през много скърби трябва да влезем в царството Божие. 23А като им ръкоположиха презвитери за всяка църква, помолиха се с пост и ги повериха на Господа, в Когото бяха повярвали. 24И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия; 25и след като говориха словото Господне в Пергия, слязоха в Аталия; 26а оттам отплуваха за Антиохия, отдето бяха предадени на Божията благодат за делото, което и свършиха. 27Като пристигнаха и събраха църквата, разказаха всичко, каквото Бог бе сторил с тях и как Той отвори вратата на вярата за езичниците.

Йоан 9.39-10.9 (Евангелие)

39А Иисус рече: за съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи. 40Чуха това някои от фарисеите, които бяха с Него, и Му рекоха: нима и ние сме слепи? 41Иисус им рече: да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава.

1Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник; 2а който влиза през вратата, пастир е на овците: 3нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда; 4и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му; 5подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават. 6Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше. 7Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците. 8Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха. 9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.

Свети Иларион Нови, игумен на Далматинския манастир (845)

Той е роден през 775 г. в Кападокия. Става игумен на манастира Далмат, където пламенно защитава иконите от нападенията на император Лъв Арменец. Два пъти е заточен, първо от Лъв, след това от Теофил, но накрая е освободен от императрица Теодора и отново става игумен на манастира, където служи до смъртта си.

Нашите свети майки мъченици Архелаида, Текла и Сузана (293)

„Като чисти и девствени монахини, те живеели аскетичен живот в неизвестен манастир близо до Рим. Когато започнало гонение на християните при нечестивия император Диоклециан, те избягали в Кампания и се заселили близо до град Нола. Светият им живот не можел да бъде скрит и хора от околностите започнали да идват при тях за съвет, наставление и помощ при различни изпитания и болести, и накрая били хванати от езичниците и отведени на съд. Те публично и свободно изповядвали вярата си в Христос. Когато съдията Леонтий разпитал светата Архелаида за християнската вяра, тя отговорила: „Чрез силата на Христос аз побеждавам силата на дявола и уча хората на разбиране и познание за единствения, истински Бог. В името на моя Господ Иисус Христос, Единородния Син Божий, е дадено чрез мен, Неговата слугиня, болните да намират изцеление.“ И трите девойки бяха бичувани, бичувани с тежки тояги, оставени да гният в затвора и накрая обезглавени. Когато бяха изведени на ешафода, им се явиха ангели, които бяха видени от някои от палачите и вдъхнаха такъв страх у тях, че не смееха да вдигнат мечовете си срещу светите девойки. Те обаче подтикнаха палачите да завършат задачата си. И така, като агнета, те бяха обезглавени през 293 г. и отидоха в Царството Христово, за да почиват във вечността и да се наслаждават на съзерцанието на Божието лице.“ (Пролог)

Свети Висарион Египетски Чудотворец (466)

Той е почитан днес в славянския Миней. Вижте 20 февруари, датата на неговото почитане в гръцкия Синаксар.