Евреи 1.1-12 (Апостол)

1Бог, след като в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците, 2в последните тия дни говори ни чрез Сина, Когото постави за наследник на всичко, чрез Когото сътвори и вековете 3и Който, бидейки сияние на славата и образ на Неговата ипостас и държейки всичко с мощното Си слово, след като чрез Себе Си очисти греховете ни, седна отдясно на престола на величието във висините 4и стана толкова по-горен от Ангелите, колкото по-славно от тях име е наследил. 5Защото кому от Ангелите някога Бог е казал: "Син Мой си Ти, Аз днес Те родих". И пак: "Аз ще Му бъда Отец, а Той ще Ми бъде Син"? 6Също, кога въвежда Първородния във вселената, казва: "да Му се поклонят всички Ангели Божии". 7За Ангелите е казано: "Ти правиш Ангелите Си ветрове, и служителите Си огнен пламък"; 8а за Сина: "Твоят престол, Боже, е вечен; жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство. 9Ти обикна правдата и намрази беззаконието; затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници". 10И пак; "в начало Ти, Господи, си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце; 11те ще загинат, Ти пребъдваш; всички ще овехтеят като дреха; 12ще ги свиеш като наметало, и те ще се изменят: но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат".

2 Тимотей 2.1-10 (Апостол, Св. Теодор)

1И тъй, чедо мое, усилвай се в благодатта, която ти е дадена от Христа Иисуса, 2и каквото си чул от мене при много свидетели, предай го на верни човеци, които ще са способни и други да научат. 3И тъй, принасяй страданията като добър воин Иисус Христов. 4Никой воин се не заплита в житейски работи; и това прави, за да угоди на военачалника. 5Ако пък някой се и състезава, той не бива увенчан, щом се не състезава по правилата. 6Трудещият се земеделец трябва пръв да вкуси от плодовете. 7Разбирай, какво говоря; Господ да ти даде да разбираш всичко. 8Помни Господа Иисуса Христа от семето Давидово, Който възкръсна от мъртвите според моето благовестие, 9заради което аз страдам дори до окови, като злодеец, но словото Божие не се вързва. 10Поради това всичко търпя заради избраните, та и те да получат спасение в Христа Иисуса с вечна слава.

Марк 2.23-3.5 (Евангелие)

23И случи Му се да минава в събота през посевите, и учениците Му, като вървяха по пътя, късаха класове. 24А фарисеите Му рекоха: виж, защо вършат в събота това, което не е позволено? 25Той им рече: нима никога не сте чели, що стори Давид, когато имаше нужда и огладня сам и ония, които бяха с него? 26Как влезе в Божия дом при първосвещеник Авиатара и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен свещениците, па даде и на ония, които бяха с него? 27И думаше им: съботата е направена за човека, а не човек за съботата: 28тъй че Син Човеческий е господар и на съботата.

1И влезе пак в синагогата; там имаше един човек с изсъхнала ръка. 2И Го следяха, дали не ще го изцери в събота, за да Го обвинят. 3А Той казва на човека с изсъхналата ръка: изправи се насред. 4Тям пък казва: в събота добро ли е позволено да прави човек, или зло? да спаси ли една душа, или да погуби? Но те мълчаха. 5И, като ги изгледа с гняв, нажален поради ожесточението на сърцата им, казва на човека: протегни си ръката. И протегна я, и ръката му стана здрава като другата.

Йоан 15.17-16.2 (Евангелие, Св. Теодор)

17Това ви заповядвам: да любите един другиго. 18Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. 19Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. 20Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят. 21Но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не знаят Оногова, Който Ме е пратил. 22Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си. 23Който Мене мрази, мрази и Отца Ми. 24Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат; а сега и видяха, и намразиха, и Мене, и Отца Ми. 25Но това стана, за да се сбъдне словото, писано в Закона им, че Ме намразиха без вина. 26А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене; 27а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене.

1Това ви казах, за да се не съблазните. 2Ще ви изгонят от синагогите; настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба.

Светите мъченици Евтропий, Клеоник и Василиск (308)

Те бяха съслуживци и роднини на Свети Теодор Тиро (17 февруари). Когато Свети Теодор прие мъченичеството си, те бяха държани в затвора, защото управителят на Амасия не желаеше да ги екзекутира. Но на негово място заемал поста нов и по-жесток управител, Асклепиодот, който заповядал тримата воини на Христос да бъдат доведени при него. В началото управителят се опитал да отклони тримата от Христос с ласкателства и подкуп. Той поканил Евтропий на вечеря, но Евтропий отказал, цитирайки Псалма: „Блажен е човекът, който не ходи по съветите на нечестивите.“ След това им предложи огромна сума сребро, която те също отказаха, като казаха на управителя, че Юда е загубил душата си заради сребро. Тогава управителят прибегна до изтезания, подлагайки тримата на жестоки мъчения. Накрая той осъди Еутропий и Клеоник на разпъване на кръст, за което те с радост благодариха, че са били счетени за достойни да умрат същата смърт като Христос. Василиск бе държан в затвора още известно време с надеждата, че смъртта на неговите другари ще отслаби решимостта му; но когато той остана непоколебим във вярата, той бе обезглавен на 22 май (на която дата се почита и паметта му) през 308 г.

Неизвестно момиче в Александрия (?)

„Тя беше от богато семейство, имаше добър баща, който много страдаше и умря в мъки, и зла майка, която живееше лесно, умря в мир и беше погребана с почести. Несигурна дали да живее по примера на баща си или на майка си, тази девойка имаше видение, в което й бяха показани състоянията на баща й и на майка й. Тя видя баща си в Царството Божие, а майка си в тъмнина и мъки. Това я накара да посвети целия си живот на Бога и, подобно на баща си, да следва Божиите заповеди, без да се съобразява с никаква съпротива или нещастие, което може да й се наложи да преживее. И тя следваше Божиите заповеди до края, с Неговата помощ, и стана достойна за Царството небесно, където се събра отново с любимия си баща.“ (Пролог)