1 Коринтяни 2.6-9 (Апостол, Събота преди Въздвижение)

6Мъдрост проповядваме между съвършените, ала мъдрост не на тоя век, нито на преходните властници в тоя свят, 7а проповядваме Божията премъдрост, тайна, съкровена, която Бог е предопределил преди векове за наша слава, 8която никой от властниците на тоя век не е познал; защото, ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на славата. 9Но, както е писано: "око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат".

1 Коринтяни 1.26-29 (Апостол)

26Гледайте, братя, какви сте вие, призваните: не мнозина сте мъдри по плът, не мнозина силни, не мнозина благородни; 27ала Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните; 28Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо, - 29та никоя плът да се не похвали пред Бога.

Матей 10.37-11.1 (Евангелие, Събота преди Въздвижение)

37Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене; 38и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене. 39Който е запазил душата си, ще я изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази. 40Който приема вас, Мене приема; а който приема Мене, приема Тогова, Който Ме е пратил; 41който приема пророка, в име на пророк, ще получи пророческа награда; и който приема праведника, в име на праведник, ще добие праведнишка награда. 42И който напои едного от тия малки само с чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си.

1И когато свърши Иисус тия заповеди към дванайсетте Си ученици, замина оттам, за да поучава и проповядва в градовете им.

Матей 20.29-34 (Евангелие)

29И когато излизаха из Иерихон, подире Му вървеше множество народ. 30И ето, двама слепци, седнали край пътя, като чуха, че Иисус минава, извикаха и казваха: помилуй ни, Господи, Сине Давидов! 31А народът ги смъмри, за да млъкнат; но те повече викаха и казваха: помилуй ни, Господи, Сине Давидов! 32Иисус се спря, повика ги и рече: какво искате да ви сторя? 33Отговарят Му: Господи, да се отворят очите ни. 34А Иисус, като се смили, допря се до очите им, и веднага прогледнаха очите им; и те тръгнаха след Него.

Светите прародители на Бога Йоаким и Анна

Свети Йоаким беше от племето на Юда и потомък на цар Давид. Света Анна беше от племето на Леви, дъщеря на свещеник на име Матан. Три дъщери имаше Матан: Мария, Зоя и Анна. Мария стана майка на Саломея, носещата миро; Зоя роди Елисавета, майка на Свети Йоан Кръстител; а Анна се омъжи за Йоаким в Назарет. Йоаким и Анна, за тяхна голяма скръб, бяха бездетни в продължение на петдесет години. Те живееха в молитва и запазваха само една трета от доходите си за себе си, като даваха една трета на бедните и една трета на Храма. Веднъж, когато бяха дошли в Ерусалим, за да принесат жертва в Храма, Йоаким беше публично осмиван от първосвещеника Исахар заради бездетността си. Йоаким и Анна, дълбоко наскърбени, се молеха горещо Бог да им дари чудото, което беше извършил за Авраам и Сара, и да им даде дете в старостта им. Веднъж, докато всеки от тях се молеше насаме на уединено място, на всеки от тях се явиха ангели и им разкриха, че ще им бъде дадена благословена дъщеря, „чрез която ще бъдат благословени всички народи и чрез която ще дойде спасението на света“. И двамата се втурнали към дома, за да си разкажат радостната вест, и се прегърнали, когато се срещнали. (Това е моментът, изобразен на иконата им.) Анна заченала и родила Пресветата Богородица. И двамата починали в мир, не много след като я изпратили да живее в Храма.

Памет на Третия Вселенски събор (431)

Съборът, свикан от император Теодосий Младши, се събра в Ефес. Двестата отци, събрали се там, осъдиха учението на Несторий, патриарх на Константинопол, който не наричаше Светата Дева Мария Богородица (Божия Родителка), а само Христородица (Христоноска). Светите отци на Събора ясно потвърдиха, че Дева Мария е и трябва да се нарича Божия Майка. Те също така потвърдиха учението на първите два Събора и постановиха, че Никейският символ на вярата не може да бъде променян (както по-късно беше направено от Западната църква).

Свети мъченик Севериан от Себасте (320)

Той беше виден гражданин на Себасте по времето на царуването на Лициний. Когато Четиридесетте мъченици от Себасте (9 март) бяха в затвора, той ги окуражаваше и утешаваше. Заради това и заради християнския си пример, който беше обърнал много езичници в региона, провинциалният управител Лисий заповяда да бъде арестуван. Но преди войниците да успеят да го намерят, той се яви пред управителя и открито изповяда вярата си. Заради това беше подложен на много дни ужасни мъчения, по време на които постоянно увещаваше вярващите, които го следваха, да останат твърди в изповядването си на Христос. След удивителна издръжливост на мъченията си, той предаде духа си на Бога.

По време на погребението на светеца съпругът на една от слугините му беше чудесно възкресен от мъртвите и живя още петнадесет години. Християните не можеха да решат къде да погребат Севериан, затова изплетоха венец от цветя и го положиха върху тялото му, за да очакват знак от небето. Орел взе венеца и го пусна в близката гора. Християните погребаха мъченика там, където падна венецът; гробът му стана извор на чудеса, а човекът, който беше възкресен от мъртвите, се грижеше за него до края на живота си.

Светият ни отец Киаран от Клонмакнойс (549)

Роден в семейството на колесар в Ирландия, той постъпил в монашеския живот, когато бил много млад, в манастира Клонард, където станал ученик на Св. Финниан (12 декември). Той станал един от „Дванадесетте апостоли на Ирландия“, всички от които били ученици на Св. Финниан. Киаран основал великия манастир Клонмакнойс (произноси се клон -мак-ниш) на река Шанън, който се превърнал в един от най-великите манастири в Ирландия. Веднъж, по време на голям глад, той раздал цялата храна на манастира на хората, поверявайки оцеляването на монасите и своето собствено на Божията провидение. Свети Киаран починал в мир, едва на трийсет и три години, през 549 г.