1 Йоаново 3.10-20 (Апостол)

10Чедата Божии и чедата дяволови се познават тъй: всякой, който не върши правда, не е от Бога, също и който не обича брата си. 11Защото такова е благовестието, което чухте изпърво, - да любим един другиго, 12не както Каин, който беше от лукавия и уби брата си. А защо го уби? Затова, че неговите дела бяха лоши, а братовите му - праведни. 13Недейте се чуди, братя мои, ако светът ви мрази. 14Ние знаем, че преминахме от смърт в живот, защото обичаме братята; който не обича брата си, пребъдва в смърт. 15Всякой, който мрази брата си, е човекоубиец; и знаете, че никой човекоубиец няма вечен живот, който да пребъдва в него. 16Любовта познахме по това, че Той положи за нас душата Си: и ние сме длъжни да полагаме душите си за братята. 17А който има световните блага, пък като види брата си в немотия, затвори от него сърцето си, - как пребъдва в такъв Божията любов? 18Чеда мои, нека любим не с думи или с език, а с дела и истина! 19И по това познаваме, че сме от истината, и пред Него ще успокояваме сърцата си; 20защото, ако нашето сърце ни осъжда, колко повече Бог, понеже Той е по-голям от нашето сърце и знае всичко.

Марк 14.10-42 (Евангелие)

10Тогава Иуда Искариот, един от дванайсетте, отиде при първосвещениците, за да им Го предаде. 11А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат сребърници. И търсеше, как да Го предаде в сгодно време. 12В първия ден на Безквасниците, когато колеха пасхалното агне, казват Му учениците: де искаш да отидем и приготвим, за да ядеш пасхата? 13И изпраща двама от учениците Си, па им казва: идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него. 14И където той влезе, кажете на стопанина: Учителят казва: де е стаята, в която трябва да ям пасхата с учениците Си? 15И той ще ви покаже горница голяма, постлана, готова; там ни пригответе. 16И излязоха учениците Му, и дойдоха в града, и намериха, както им бе казал; и приготвиха пасхата. 17Когато се свечери, Той дохожда с дванайсетте. 18И когато бяха седнали на трапезата и ядяха, Иисус рече: истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. 19А те почнаха да скърбят и да Му казват един след друг: да не съм аз? 20А Той им отговори и рече: един от дванайсетте е, който топи с Мене в блюдото. 21Прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий бъде предаден; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил. 22И когато те ядяха, Иисус, като взе хляб, благослови, преломи, даде им и рече: вземете, яжте; това е Моето тяло. 23И като взе чашата и благодари, даде им; и пиха от нея всички. 24И им рече: това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива. 25Истина ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до оня ден, когато ще го пия нов в царството Божие. 26И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина. 27И казва им Иисус: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: "ще поразя пастира, и ще се пръснат овците". 28Но след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея. 29А Петър Му рече: дори и всички да се съблазнят, аз обаче - не. 30Иисус му казва: истина ти казвам, че днес, в тая нощ, преди петел дваж да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене. 31Но той още повече настояваше: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото казваха и всички. 32Дохождат в едно село, наречено Гетсимания; и Той казва на учениците Си: поседете тук, докле се помоля. 33И взима със Себе Си Петра, Иакова и Иоана; и почна да се ужасява и да тъгува. 34И рече им: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни. 35И като се поотдалечи, падна на земята и се молеше, да Го отмине тоя час, ако е възможно; 36и казваше: Ава Отче! За Тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти. 37Дохожда, и ги намира, че спят, и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден? 38Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна. 39И пак като отиде, помоли се и каза същите думи. 40А като се завърна, намери ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали; и не знаеха, що да Му отговорят. 41И дохожда трети път и им казва: спете, прочее, и почивайте! Свърши се, дойде часът: ето, Син Човеческий се предава в ръцете на грешниците. 42Ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.

Св. Исидор от Пелузиум, монах (440-449)

Роден е в благородно семейство в Александрия. За кратко време преподава реторика в Пелузиум, Египет, но скоро любовта му към Божиите дела го подтиква да избяга в пустинята като отшелник. След една година аскетичен живот се завръща в Пелузиум, където е ръкоположен за свещеник. След няколко години се оттеглил в манастир, където прекарал остатъка от живота си, като в крайна сметка станал игумен. От манастира написал хиляди послания, изпълнени с божествена благодат и мъдрост; от тях са се запазили повече от две хиляди.

Свети Исидор е бил ученик и предан последовател на Свети Йоан Златоуст, когото е познавал чрез неговите писания. Когато Свети Кирил стана патриарх на Александрия, той отказа да почита Свети Йоан в диптихите по време на Божествената литургия. Свети Исидор му написа строго писмо, в което му напомни да не обръща внимание на слуховете, предразсъдъците или заплахите на хората, и Свети Кирил беше убеден да възстанови почитането на архиепископа на Константинопол, а по-късно стана силен застъпник на почитането на Свети Йоан. Исидор, макар и монах, бил третиран като духовен отец от патриарх Кирил: около 433 г., когато Св. Кирил бил склонен да се отнесе сурово към някои, които били въвлечени в несторианската ерес, Св. Исидор му написал: „Като твой баща, тъй като ти се радваш да ми даваш това име, или по-скоро като твой син, аз те умолявам да сложиш край на това раздори, за да не се създаде траен разрив под претекст на благочестието.“

С репутацията дойде и преследването, и свети Исидор много страда от имперските и църковните власти, недоволни от неговото свято влияние. Той понасяше всички тези неприятности безразлично и през 440 г. (според един източник) или около 449 г. (според друг) с радост предаде душата си на Бога.

Преподобният Кирил от Новоезерск (1532)

Когато беше едва на петнадесет години, Свети Кирил тайно напусна дома си, за да се присъедини към манастира „Свети Корнелий от Комел“ (19 май). Седем години по-късно баща му посети манастира и разпозна сина си. Вместо да убеди Кирил да се върне в светския живот, бащата беше убеден от сина си да постъпи в манастир; майка му скоро се присъедини към тях, постъпвайки в близък женски манастир. В рамките на следващите няколко години майката и бащата на Св. Кирил починаха, което го накара да възкликне: „И аз съм смъртен!“ Той удвои аскетичните си усилия и скоро получи дара на сълзите в молитвата. Десет години след влизането си в манастира Св. Кирил получи благословията на игумена си да живее като отшелник. Той живееше в пълна уединеност, хранейки се с диви зеленчуци и гъби. След седем години уединение той построи скит при Ново езеро и основал там две църкви. Скоро бил ръкоположен за свещеник. Неговата святост привлякла голяма група ученици и той основал голям манастир. Там продължил да живее в най-строг аскетизъм и участвал във всички общи трудове на монасите. Веднъж някои крадци се опитаха да откраднат църковните камбани, но благодарение на божествена намеса се дезориентираха и обикаляха манастира в тъмното до сутринта. Когато бяха заловени и доведени при светеца, той им каза: „Деца мои, никой никога не е забогатял чрез кражба, но мнозина са загубили дори това, което им е принадлежало.“ След това той заповяда да им се даде храна и да бъдат освободени.

През живота си светецът извършил много изцеления и бил особено известен с това, че възвръщал зрението на слепите. Веднъж неговият ученик Атанасий видял неизвестен дякон, който служел заедно със Свети Кирил на Литургията. Тайнственият дякон изчезнал в края на службата, а Свети Кирил забранил на ученика си да говори за инцидента до смъртта му. През 1532 г. светецът почина в мир: последните му думи бяха: „Слава на Бога за всичко!“