Православен  Календар

20 Февруари 1896
Четвъртък от първата седмица на Великия пост

Великденски пост — Без изключения

Богослужебни бележки

  • Велик канон

Почитани светии

  • Св. Лъв, епископ Катански
  • Свети Лъв, епископ на Катания в Сицилия (ок. 780)
  • Свети Бесарион Велики, чудотворец от Египет (466)
  • Тридесет и четири свети мъченици от манастира Валаам (1578)

Библейски четива (Синодален превод)

Исаия 2.11-21 (6-ти час)

11Ще бъдат сведени надолу горделивите погледи човешки, и онова, що е високо у човеците, ще се унизи; и един Господ ще стои високо в оня ден. 12Защото иде денят на Господа Саваота против всичко горделиво и високомерно и против всичко превъзнесено, - и то ще бъде унизено, - 13против всички кедри ливански, високи и величави, и против всички дъбове васански, 14против всички високи планини и против всички издигащи се хълмове, 15против всяка висока кула и против всяка крепка стена, 16против всички тарсиски кораби и против всички многожелани техни украшения. 17И ще падне човешкото величие, и онова, що е високо у човеците, ще се унизи; и един Господ ще стои високо в оня ден, 18и идолите съвсем ще изчезнат. 19И ще влязат човеците в скални пещери и в земни пропасти от страх пред Господа и от славата на Неговото величие, кога се дигне Той да съкруши земята. 20В оня ден човек ще хвърли на къртове и на прилепи своите сребърни идоли и своите златни идоли, които си е направил да им се кланя, 21за да влезе в скални проломи и в планински долища от страх пред Господа и от славата на Неговото величие, кога се дигне Той да съкруши земята.

Битие 2.4-19 (Вечерня)

4Ето, тъй станаха небето и земята, при сътворението им, в онова време, когато Господ Бог създаде земята и небето, 5и всякакво полско храсте, което го нямаше още на земята, и всякаква полска трева, що не бе още никнала; защото Господ Бог не пращаше дъжд на земята, и нямаше човек, който да я обработва, 6но пара се вдигаше от земята и оросяваше цялото земно лице. 7И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа. 8И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде. 9И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло. 10От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки. 11Името на едната е Фисон: тя обикаля цялата земя Хавилска, там, дето има злато; 12златото на тая земя е добро; там има бдолах и камък оникс. 13Името на втората река е Гихон (Геон); тя обикаля цялата земя Куш. 14Името на третата река е Хидекел (Тигър): тя тече пред Асирия. Четвъртата река е Ефрат. 15След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази. 16И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш; 17а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш. 18И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен. 19Господ Бог направи да произлязат от земята всички полски животни и всички небесни птици, и (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името й.

Притчи 3.1-18 (Вечерня)

1Синко, поуката ми не забравяй, и сърцето ти да пази моите заповеди; 2защото те ще ти придадат дълги дни, години на живот и мир. 3Милост и истина да те не оставят: обвържи с тях шията си, напиши ги върху скрижалите на сърцето си, - 4и ще намериш милост и благоволение в очите на Бога и на човеците. 5Надявай се на Господа от все сърце и не се осланяй на твоя разум. 6Във всичките си пътища познавай Него, и Той ще оправи твоите пътеки. 7Не се смятай за мъдрец; бой се от Господа и бягай от злото: 8това ще бъде здраве за твоето тяло и храна за твоите кости. 9Давай почит Господу от имота си и от наченките на всичките си печалби, - 10и твоите житници ще се напълнят до излишък, твоите линове ще преливат от мъст. 11Не пренебрегвай, синко, наказанието от Господа, и да не ти е тежко от Неговото изобличение; 12защото когото Господ обича, него наказва и към него благоволи, както баща към сина си. 13Блажен човек, който е придобил мъдрост, и човек, който е спечелил разум, - 14защото нея да придобиеш е по-добре, отколкото сребро да придобиеш, и печалбата от нея е повече, отколкото от злато: 15тя е по-скъпа от драгоценни камъни; (ни едно зло не може да й се противи; тя е добре позната на всички, които се приближават към нея,) и нищо, което е теб въжделено, не ще се сравни с нея. 16В десницата й е дългоденствие, а в левицата й - богатство и слава; (от устата й излиза правда; закон и милост носи на езика си;) 17пътищата й са приятни пътища, и всичките й пътеки - мирни. 18Тя е дърво за живот на ония, които я придобиват, и блажени са, които я запазват.

Жития на светиите

Свети Лъв, епископ на Катания в Сицилия (ок. 780)

Той е живял по времето на първите гонения срещу светите икони. Роден е в Равена в благородно семейство и е станал епископ на родния си град. Скоро се разпространила славата му като истински пастир на Христовото стадо и той бил избран за епископ на Катания в Сицилия. Както често се случва и днес, градът, макар и номинално християнски, бил обхванат от суеверия и езичество. Светият епископ се заел да отвърне хората от заблудата: с молитвите си той причинил срутването на езически храм и на негово място построил църква, посветена на Четиридесетте мъченици от Себасте. По това време целият остров бил под тираничното управление на маг на име Хелиодор, който използвал всичките си магически умения, за да потиска хората и да се издига. Въпреки че бил пленен по императорска заповед и осъден на смърт, той винаги успявал да избяга от своите похитители благодарение на окултните си умения. Свети Лъв, който се стремял към обръщането на всички, направил всичко възможно, за да обърне магът към Христос, но без резултат. Един ден Хелиодор влезе в църквата по време на Божествената литургия, подигравайки се на Тайнствата на Христос. Светият излезе от олтара и, хвърляйки омофориона си върху подиграващия се, незабавно го лиши от демоничните му сили. Префектът на Сицилия заповяда магът да бъде изгорен жив. Епископ Лъв отиде на кладата заедно с него, но излезе невредим, без дори миризма на огън по себе си, докато Хелиодор беше изгорен до пепел.

Ревността на Свети Лъв в защита на вярата се равняваше на неговата любов и състрадание към бедните и беззащитните, за които той се отдаде безпрестанно с молитви, милостиня и посещения. С молитвите си той възвърна зрението на слепите и изцели парализираните. След неговата кончина светите му мощи, които излъчваха ароматно миро, бяха почитани в църква, която той беше основал в чест на Света Луция.

Свети Бесарион Велики, чудотворец от Египет (466)

„Роден в Египет, Аба Бесарион беше въведен в ангелския живот от Свети Антоний Велики. По-късно той стана ученик на Свети Макарий, основателя на Скетис (19 януари), и след това се отправи да води живот на странник, носен насам-натам от Провидението като птица от вятъра. Цялото му богатство се състоеше в Евангелието, което винаги носеше в ръката си. Живеейки на открито, той търпеливо понасял всички климатични условия, без да се тревожи за жилище или облекло. Укрепен от силата на вярата, той останал незасегнат от всички плътски страсти.

„Когато стигнеше до манастир, където братята водеха общ живот, той седеше и плачеше пред портата. Веднъж един брат му предложи гостоприемство и го попита защо е огорчен. „Не мога да живея под покрив, докато не си възвърна богатството на дома си“, отговори той, имайки предвид небесното наследство, изгубено още от времето на Адам. „Аз съм огорчен, всеки ден съм в опасност от смърт и нямам покой поради огромните си нещастия, които ме задължават да пътувам непрестанно, за да завърша пътя си.“

„Той скиташе четиридесет години, без никога да си легне да спи, и прекара цели четиридесет дни и четиридесет нощи, стоейки напълно буден в един трънлив храст. Един зимен ден, докато вървеше през едно село, той се натъкна на мъртвец. Без да се колебае, той свали собственото си палто и покри тялото. Малко по-нататък той даде туниката си на един беден човек, който трепереше от студ. Един военен офицер, който случайно минавал оттам, видял голия аскет и попитал кой го е съблякъл. „Той!“ отговорил Бесарион, като вдигнал Евангелието. При друг случай той срещнал един беден човек и, като нямал какво да му даде за милостиня, побързал към пазара, за да продаде Евангелието си. Когато ученикът му попитал къде е книгата, той отговорил весело: „Продадох я в послушание към думите, които не преставам да чувам: Иди, продай това, което притежаваш, и дай на бедните“ (Мат. 19:21).

„Чрез този евангелски начин на живот той стана избран съд на благодатта и Бог извърши много чудеса чрез него. Един ден, например, той превърна морската вода в сладка чрез знака на кръста, за да утоли жаждата на своя ученик. Когато последният искаше да запази малко за остатъка от пътуването, той го спря, казвайки: „Бог е тук, Бог е навсякъде!“ Друг път, след като престоя две седмици в молитва с вдигнати към небето ръце, той докара дъжд, достатъчен да напълни дрехата на един жаден брат. После имаше случаи, когато спря слънцето да залезе, докато стигне до килията на един старец, с когото искаше да се срещне; и когато премина по водите на една река. Чрез тези и много други чудеса, извършени от светеца, Бог показа, както направи с Мойсей, Иисус Навин и Илия, че дава на Своите слуги власт дори над природните явления. Чрез силата на Христос той възкреси парализиран, изгони демони и показа, че наистина е „бог“ на земята.

„Когато, достигнал целта си, той беше на път да си възвърне онова небесно обиталище, което беше търсил през всичките си скитания, той каза на онези около него: „Монахът трябва, като херувимите, да бъде само очи.“

„В отговор на брат, който попитал какво трябва да прави монах, живеещ в общност, той отговорил: „Мълчи и не се меряй.“ Наистина, така дори сред хората човек може да получи благодатта на великите отшелници.“ (Синаксар)

Тридесет и четири свети мъченици от манастира Валаам (1578)

Тези тридесет и четири почитаеми отци от Манастира на Преображението във Валаам на езерото Ладога бяха избити от група новоповярвали в лутеранството, които обсадиха манастира и се опитаха да принудят братята да се отрекат от православната вяра.

⚠ Съобщи за неточност