3 Йоаново 1.1-14 (Апостол)

1Аз, старецът - до възлюбения Гаия, когото истински обичам. 2Възлюбений, молитствувам да бъдеш здрав и да преуспяваш във всичко, както преуспява душата ти. 3Много се зарадвах, когато дойдоха братя и свидетелствуваха за твоята вярност - как ти ходиш в истината. 4За мене няма по-голяма радост от тая - да чувам, че моите чеда ходят в истината. 5Възлюбений, ти постъпваш вярно във всичко, що вършиш за братята и за странниците, 6които засвидетелствуваха пред църквата твоята любов. Добре ще сториш, ако ги отпратиш достойно за Бога, 7защото за Неговото име тръгнаха, без да вземат нещо от езичниците. 8Длъжни сме, прочее, да приемаме такива, за да ставаме спомощници на истината. 9Писах до църквата; ала Диотреф, който обича да първенствува между тях, не ни приема. 10Затова, ако дойда, ще му напомня за делата, които върши, като ни хули с лоши думи; и като не се задоволява с това, и сам не приема братята, пък и на желаещите да ги приемат забранява, и ги пъди от църквата. 11Възлюбений, не подражавай на злото, а на доброто. Който прави добро, от Бога е, а който прави зло, не е видял Бога. 12За Димитрия биде засвидетелствувано от всички и от самата истина; свидетелствуваме също и ние, и вие знаете, че нашето свидетелство е истинско. 13Много имах да пиша; ала не искам да ти пиша с мастило и перо, 14а се надявам скоро да те видя и да поговорим уста с уста.

Лука 19.29-40, 22.7-39 (Евангелие)

29И когато наближи до Витфагия и Витания, до планината, наречена Елеонска, изпрати двама Свои ученици 30и им рече: идете в отсрещното село; като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек никога не е възсядал; отвържете го и докарайте. 31И ако някой ви попита: защо го отвързвате? кажете му тъй: то е потребно Господу. 32Изпратените отидоха и намериха, както им бе рекъл. 33А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: защо отвързвате ослето? 34Те отговориха: то е потребно Господу. 35И го докараха при Иисуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Иисуса. 36И когато минаваше Той, постилаха дрехите си по пътя. 37А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели, 38като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините! 39И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си. 40Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат. 7И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне, 8и прати Иисус Петра и Иоана, като им рече: идете, пригответе ни пасха, за да ядем. 9А те Му рекоха: де искаш да приготвим? 10Той им отговори: ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе, 11и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: де е стаята, в която да ям пасхата с учениците Си? 12И той ще ви покаже горница голяма, постлана; там пригответе. 13Като отидоха, намериха, както им бе казал, и приготвиха пасхата. 14И когато настана часът, Той седна на трапезата, и дванайсетте апостоли с Него, 15и им рече: от сърце пожелах да ям с вас тая пасха, преди да пострадам, 16понеже, казвам ви, няма вече да я ям, докле тя се не извърши в царството Божие. 17И като взе чашата и благодари, рече: вземете я и разделете помежду си, 18защото, казвам ви, няма да пия от лозовия плод, докле не дойде царството Божие. 19И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен. 20Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива. 21Но ето, ръката на тогова, който Ме предава, е с Мене на трапезата; 22прочее, Син Човеческий отива, според както е определено; но горко на оня човек, чрез когото се предава. 23И те почнаха да се питат помежду си, кой ли ще е от тях оня, който ще направи това. 24А имаше и препирня помежду им, кой от тях да се смята за по-голям. 25А Той им рече: царете на езичниците господаруват над тях, а ония, които ги владеят, благодетели се наричат; 26а вие недейте тъй: но по-големият между вас да бъде като по-малкия, и който началствува, да бъде като оня, който слугува. 27Защото кой е по-голям: който седи на трапезата ли, или който слугува? Не е ли оня, който седи? Пък Аз съм среди вас като прислужник. 28Но вие сте, които устояхте с Мене в Моите напасти, 29и Аз ви завещавам, както Ми завеща Моят Отец, царство, 30за да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство, и да седнете на престоли да съдите дванайсетте колена Израилеви. 31И рече Господ: Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница; 32но Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти; и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си. 33Той Му отговори: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт! 34Но Той рече: казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш. 35И рече им: когато ви пратих без кесия, и без торба, и без обуща, останахте ли лишени от нещо? Те отговориха: от нищо. 36Тогава им рече: но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож; 37защото, казвам ви, върху Мене трябва да се изпълни и това писано: "и към беззаконници бе причислен". Понеже това, що се отнася до Мене, се привършва. 38Те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. Той им отвърна: достатъчни са. 39И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците му.

Свещеномъченик Хараламбос (Харалампус), епископ на Магнезия (202)

„Този велик светец е бил епископ в Магнезия и е пострадал за Христа на 113-годишна възраст. Когато под император Септимий Север избухна жестоко преследване, възрастният Харалампус не се скри от преследвачите си, а свободно и открито проповядваше християнската вяра. Той издържал всички мъчения, сякаш не били върху тялото му, и когато му откъснали живата плът, благочестивият светец казал на императорските войници: „Благодаря ви, братя мои, че отстранихте старото тяло и обновихте душата ми за нов и вечен живот.“ Той извършил много чудеса и довел мнозина към вярата. Дори дъщерята на императора, Галина, се отрекла от езичеството на баща си и станала християнка. Осъден на смърт и отведен на мястото на екзекуцията, свети Харалампий вдигнал ръце към небето и се помолил за всички хора, Бог да им даде телесно здраве и спасение на душата, и да им дари плодовете на земята в изобилие: „Господи, Ти знаеш, че хората са от плът и кръв; прости им греховете и излей благословението Си върху всички.“ След като се помоли така, светият старец предаде душата си на Бога, преди палачът да е сложил меча си на врата му. Той пострада през 202 г. Галина взе тялото му и го погреба.“ (Пролог)

„Великият Часослов“ посочва, че е бил на 103 години.

Света Схоластика от Италия, сестра на Свети Бенедикт (543)

Тя е близначка на Свети Бенедикт, патриарх на монашеството в Запада (14 март), и негова постоянна съработничка в лозето на Христос. Те живеели в съседни манастири; въпреки че се обичали искрено, се срещали само веднъж годишно, прекарвайки деня в молитва и духовни разговори, след което се разделяли, след като споделили скромна трапеза. При срещата им през 543 г. тя убедила брат си (и монаха, който го придружавал) да наруши собствения си монашески правилник и да остане с нея в бдение през нощта. Три дни по-късно, когато Бенедикт погледнал през прозореца на килията си, видял душата на сестра си под формата на гълъб, издигащ се към небето.

Препоръчва се: „Светите близнаци: Бенедикт и Схоластика“, красиво илюстрирана детска книга за двамата светци; от Катлийн Норис, илюстрирана от Томи деПаола.

Нашият почитаем отец Прохор от Киевските пещери (1107)

„Чудотворец от Киевския пещерни манастир, той бил наричан „ядецът на орах“, защото през целия си живот в манастира никога не беше опитвал хляб, а се хранеше с орах [вид див спанак], приготвен по негов собствен специален метод като нещо като хляб. Когато давал на някого от този хляб с благословията си, той бил сладък като мед, но ако някой откраднел от него, ставал горчив като пелин.

„Веднъж, когато в Русия имало недостиг на сол, Прохор раздавал на хората пепел вместо сол. Пепелта, която раздавал с благословията си, се превръщала в сол; пепелта обаче, която някой вземал за себе си, оставала обикновена пепел. Княз Святполк наредил цялата пепел от килията на Прохор да бъде донесена в двора без негово разрешение, да не говорим за благословията му. Когато пепелта беше донесена там, за всички беше очевидно, че това е пепел, а не сол. Тогава Прохор каза на всички хора, които бяха дошли при него за сол, да отидат в двора на княза и, когато князът изхвърли пепелта, да я вземат и да я използват като сол. Те направиха това и пепелта отново се превърна в сол. Самият княз, като научил за това, се изпълнил с дълбоко уважение и любов към него и, когато Прохор починал през 1107 г., с ръцете си го положил в гроб до великите руски светии Антоний и Теодосий.” (Пролог).