08 Август 1889
Четвъртък от 9-а седмица след Петдесетница

Богородичен пост

Почитани светии

Св. Емилиан Изповедник
Св. Емилиан Изповедник, епископ на Кизик (820)
Св. Мирон Чудотворец, епископ на Крит (350)
Свети Григорий Синайски (Атон) (1346)

Библейски четива (Синодален превод)

1 Коринтяни 14.6-19 (Апостол)

6А сега, ако дойда при вас, братя, и заговоря на непознати езици, каква полза ще ви принеса, щом ви се не обясня било с откровение, било с познание, било с пророчество, било с поука? 7И бездушните предмети, като пищялка или гусла, които издават глас, ако не дадат разделни звукове, как ще се познае, какво се свири на пищялка, или на гусла? 8Защото, ако тръбата издаваше неопределен звук, кой ще се готви за битка? 9Тъй и вие, ако не изговаряте с езика си разбрани думи, как ще се разбере това, що говорите? Защото ще говорите на вятър. 10Толкоз, например, различни думи има в света, и ни една от тях не е без значение. 11Ако, прочее, не разбирам значението на тия думи, то за говорещия ще бъда чужденец, па и говорещият ще бъде за мене чужденец. 12Тъй и вие, бидейки ревнители към духовни дарби, залягайте да ги получите в изобилие, за поука на църквата. 13Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарба да тълкува. 14Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, умът ми обаче остава безплоден. 15И тъй, какво? Ще се моля с дух, ще се моля и с ум: ще пея с дух, ще пея и с ум. 16Защото, ако благословиш с дух, как ще каже на твоето благодарение "амин" оня, който е от простолюдието, когато не разбира, какво казваш? 17Ти благодариш хубаво, ала другият се не поучава. 18Благодаря на моя Бог, задето повече от всинца ви говоря езици; 19но в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат.

Матей 20.17-28 (Евангелие)

17И като възлизаше Иисус за Иерусалим, по пътя взе насаме дванайсетте ученици и им рече: 18ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт; 19и ще Го предадат на езичниците, за да бъде поруган, и бичуван, и разпнат; и на третия ден ще възкръсне. 20Тогава пристъпи до Него майката на синовете Зеведееви със синовете си и, кланяйки се, просеше нещо от Него. 21А Той й рече: какво искаш? Тя Му отговори: кажи, тия мои двама сина да седнат при Тебе, един отдясно, а друг отляво в Твоето царство. 22Иисус отговори и рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Те Му отговарят: можем. 23И казва им: чашата Ми ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено от Моя Отец. 24И десетте, като чуха, възнегодуваха за двамата братя. 25А Иисус, като ги повика, рече: знаете, че князете на народите господаруват над тях, и велможите властвуват върху им, 26между вас обаче няма да бъде тъй; но който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; 27и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб, 28както Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.

Жития на светиите

Св. Емилиан Изповедник, епископ на Кизик (820)

Той беше един от епископите, призовани от патриарх Никифор, за да защитят почитането на светите икони срещу император Лъв Арменеца. По тази причина той беше изпратен в изгнание около 815 г., и след много страдания заради своето верно изповядване, почива в изгнание през 820 г.

Св. Мирон Чудотворец, епископ на Крит (350)

Той беше овдовял земеделски стопанин, който, макар и беден, щедро споделяше реколтата от стопанството си с нуждаещите се. Веднъж заварил крадци да крадат зърното му. Без да разкрива кои е, той помогнал на крадците да напълнят чувалите си и да избягат. Добродетелта му станала известна и той бил ръкоположен за свещеник, а след това и посветен за епископ. Още приживе бил известен като велик чудотворец. Починал в мир.

Свети Григорий Синайски (Атон) (1346)

Един от великите аскети, исихасти и духовни учители на Църквата, той направи много за възстановяването на знанието и практиката на православния исихазъм. Стана монах на Синайската планина. Пътува до Атон, за да научи повече за православната духовна молитва и съзерцание, но откри, че те са почти изгубени дори на Светата планина. Единственият истински, свят исихаст, когото намери там, беше Св. Максим от Капсокаливия (Максим Изгарящият колиби, 13 януари). Максим живееше отшелнически живот в груби подслони; от време на време изгаряше колибата си и се преместваше в нова, за да не се привърже дори към това бедно земно жилище. Заради това беше презиран като луд от другите монаси. Св. Григорий смъмри монасите и им каза, че Максим е единственият истински исихаст сред тях, като по този начин започна реформа на духовния живот на Светата Гора. Той прекарваше времето си, като преподаваше умствена молитва във всички манастири на Атон, след което пътуваше из Македония, основавайки нови манастири. Някои от неговите писания за молитвата и аскетизма могат да бъдат намерени във „Филокалия“. Той почина в мир през 1346 г.