Деяния 4.23-31 (Апостол)

23Когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и разказаха, какво им бяха говорили първосвещениците и стареите. 24А те, като ги изслушаха, единодушно дигнаха глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях; 25Ти си, Който чрез Духа Светаго с устата на отца ни Давида, Твоя раб, си казал: "защо се развълнуваха народите, и людете замислиха суетни неща? 26Въстанаха царете земни, и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник". 27Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците и с народа израилски, 28за да сторят това, което Твоята ръка и Твоята воля бе предопределила да стане. 29И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Твоите раби с пълно дръзновение да говорят Твоето слово, 30като простираш Ти ръката Си за изцеление, и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син Иисуса. 31И след като се те помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Светий и с дръзновение говореха словото Божие.

Йоан 5.24-30 (Евангелие)

24Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот. 25Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. 26Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; 27и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески. 28Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий 29и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. 30Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.

Великомъченица Ирина Солунска (IV в.)

„Света Ирина била дъщеря на принцеса на име Лициний; наречена Пенелопа от родителите си, чрез божествено откровение тя била доведена до вярата в Христос и при кръщението била преименувана на Ирина. В ревността си за благочестие тя разбила всички идоли на баща си, който заповядал да бъде стъпкана от коне. Но докато тя останала невредима, един от конете се изправил и съборил баща ѝ, убивайки го. С молитвата си тя го възкресила и той повярвал и бил кръстен. След това, в много пътувания, Света Ирина претърпяла мъки и наказания за вярата си, но била запазена от Божията сила, докато вършела страшни чудеса и обръщала хиляди души във вярата. Накрая тя стигнала до Ефес, където заспала в мир, през първата половина на четвърти век. Два дни след смъртта ѝ надгробният ѝ камък бил намерен повдигнат, а гробът ѝ празен. Най-малко две църкви били посветени на Света Ирина в Константинопол и тя е покровителка на егейския остров Тера, който обикновено се нарича Санторини, изопачено име на „Света Ирина“.“ (Голям часовник)

Забележка: Най-известната църква „Света Ирина“ в Константинопол не е кръстена на нея, а на Светия мир (на гръцки Ирина) Божий, който е Христос.

Разказът в Пролога се различава в няколко детайла. Свети Николай поставя Света Ирина на Балканите в град Магедон, в апостолско време, а не в III-IV век. В неговия разказ Ирина е научила християнската вяра от своя учител Апелиан и е била кръстена от самия апостол Тимотей. Той отдава гнева на бащата на Ирина на отказа ѝ да се омъжи, а не на разбиването на семейните идоли (въпреки че, разбира се, е възможно да е направила и двете).