Йоан 20.1-10 (7-мо утринно Евангелие)

1В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба. 2Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили. 3Тогава излезе Петър и другият ученик, и тръгнаха за гроба. 4И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба. 5И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе в гроба. 6След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят; 7пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а - свита отделно на едно място. 8Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва, 9защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите. 10Тогава учениците се върнаха пак у тях си.

Римляни 13.11-14.4 (Апостол)

11И така постъпвайте, понеже знаете времето, именно, че е настъпил часът да се събудим вече от сън. Защото сега е по-близо до нас спасението, нежели когато повярвахме. 12Нощта се провали, а денят се приближи: да отхвърлим, прочее, делата на мрака и да наденем оръжието на светлината. 13Като в ден, да се държим благоприлично, без да се предаваме нито на срамни гощавки и пиянство, нито на сладострастие и разпътство, нито на раздор и завист; 14но облечете се в Господа нашего Иисуса Христа, и грижите за плътта не превръщайте в похоти.

1Немощния във вярата приемайте без препирни за мнения. 2Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде зеленчук. 3Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел. 4Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи.

Матей 6.14-21 (Евангелие)

14Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; 15ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. 16Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. 17А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, 18та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. 19Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; 20но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; 21защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

Светите йеромъченици от Херсон: Василеус, Ефрем, Евгений, Капито, Етерий, Агатодор и Елпидий (IV в.)

Тези седем свети епископи дават ярка представа за опасностите, на които са били изложени онези, които са пътували, за да проповядват Евангелието на Христос през първите векове на Църквата. И седемте са били изпратени като мисионерски епископи в Херсон на Черно море и всички седем са загинали там като мъченици. Хермон, епископ на Йерусалим, първо е изпратил Ефрем и Василий; Василий възкресил сина на княза на Херсон, след което мнозина повярвали и се кръстили. Неверниците обаче го вързаха за краката и го влачиха по улиците, докато умря. Ефрем беше обезглавен, когато отказа да принесе жертва на идолите. След това епископът на Йерусалим изпрати Евгений, Агатодор и Елпидий; те бяха пребити до смърт с пръчки и камъни. Етерий беше изпратен по времето на Константин Велики и успя да управлява Църквата в свобода и мир, както и да построи църква в Херсон. Капито, последният изпратен, донесе Евангелието на свирепите скити. За да докаже силата на своя Бог, те го помолиха да влезе в горяща пещ, като казаха, че ако не бъде изгорен, ще повярват. Полагайки цялото си доверие в Бога, светият епископ се облече в одеждите си, направи знака на кръста и влезе в пещта. Той стоеше сред пламъците, молейки се горещо, в продължение на един час, и излезе невредим. Зрителите извикаха: „Има един Бог, великият и всемогъщият Бог на християните, който пази Своя слуга в горящата пещ!“, и всички в града и околните селски райони се кръстиха. За това чудо се говори на Никейския събор (325 г.). По-късно скитските неверници пленяват Капито и го удавяха в река Днепър.

Прологът казва, че Етериос е завършил живота си в мир; Великият Хорологион – че е бил удавен. Всички тези свети мисионери са творили около началото на IV век.