2 Коринтяни 2.14-3.3 (Апостол)

14Но да благодарим Богу, Който всякога ни дава да тържествуваме в Христа и Който навред чрез нас проявява благоуханието, по което познаваме Самия Него. 15Защото ние сме Христово благоухание пред Бога за онези, които се спасяват, и за онези, които гинат: 16на едните сме смъртоносен дъх за смърт, а на другите - живителен дъх за живот. И кой е способен за това? 17Защото ние не изопачаваме словото Божие, както мнозина, а проповядваме искрено, като от Бога, пред Бога, в Христа.

1Пак ли ще почнем да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас? 2Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което узнават и четат всички човеци; 3вие се явявате, че сте писмо Христово, стъкмено чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не върху каменни скрижали, а върху плътени скрижали на сърцето.

Матей 23.23-28 (Евангелие)

23Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра; това трябваше да правите, и онова да не оставяте. 24Водачи слепи, които комара прецеждате, а камилата поглъщате! 25Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето чистите отвън чашата и блюдото, когато вътре те са пълни с грабеж и неправда. 26Слепи фарисеино, очисти първом извътре чашата и блюдото, за да станат чисти и отвън. 27Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота; 28тъй и вие отвън се показвате на човеците праведни, а извътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.

Св. Емилиан Изповедник, епископ на Кизик (820)

Той беше един от епископите, призовани от патриарх Никифор, за да защитят почитането на светите икони срещу император Лъв Арменеца. По тази причина той беше изпратен в изгнание около 815 г., и след много страдания заради своето верно изповядване, почива в изгнание през 820 г.

Св. Мирон Чудотворец, епископ на Крит (350)

Той беше овдовял земеделски стопанин, който, макар и беден, щедро споделяше реколтата от стопанството си с нуждаещите се. Веднъж заварил крадци да крадат зърното му. Без да разкрива кои е, той помогнал на крадците да напълнят чувалите си и да избягат. Добродетелта му станала известна и той бил ръкоположен за свещеник, а след това и посветен за епископ. Още приживе бил известен като велик чудотворец. Починал в мир.

Свети Григорий Синайски (Атон) (1346)

Един от великите аскети, исихасти и духовни учители на Църквата, той направи много за възстановяването на знанието и практиката на православния исихазъм. Стана монах на Синайската планина. Пътува до Атон, за да научи повече за православната духовна молитва и съзерцание, но откри, че те са почти изгубени дори на Светата планина. Единственият истински, свят исихаст, когото намери там, беше Св. Максим от Капсокаливия (Максим Изгарящият колиби, 13 януари). Максим живееше отшелнически живот в груби подслони; от време на време изгаряше колибата си и се преместваше в нова, за да не се привърже дори към това бедно земно жилище. Заради това беше презиран като луд от другите монаси. Св. Григорий смъмри монасите и им каза, че Максим е единственият истински исихаст сред тях, като по този начин започна реформа на духовния живот на Светата Гора. Той прекарваше времето си, като преподаваше умствена молитва във всички манастири на Атон, след което пътуваше из Македония, основавайки нови манастири. Някои от неговите писания за молитвата и аскетизма могат да бъдат намерени във „Филокалия“. Той почина в мир през 1346 г.