Деяния 10.44-11.10 (Апостол)

44Докато Петър още говореше тия думи, Дух Светий слезе върху всички, които слушаха словото. 45А вярващите от обрязаните, които бяха дошли с Петра, се смаяха, че и върху езичници се изля дарът на Светаго Духа; 46защото ги слушаха да говорят на разни езици и да величаят Бога. Тогава Петър каза: 47може ли някой да възпре да се кръстят с вода тия, които приеха Дух Светий, както и ние? 48И заповяда им да се кръстят в името на Иисуса Христа. След това го помолиха да престои у тях няколко дни.

1Апостолите и братята, които бяха в Иудея, чуха, че и езичниците приели словото Божие. 2И когато Петър възлезе в Иерусалим, обрязаните му натякваха, 3думайки: ти си ходил при необрязани човеци и си ял с тях. 4А Петър захвана да им разправя всичко поред, думайки: 5аз бях в град Иопия и, като се молех, унесох се и видях видение: слизаше някакъв съд, сякаш голямо платнище, спущано от небето за четирите краища, и приближи до мене. 6Като се взрях в него и разгледвах, видях четвероноги земни, зверове, влечуги и птици небесни. 7И чух глас, който ми думаше: стани, Петре, заколи и яж! 8Пък аз казах: не, Господи, защото нищо мръсно или нечисто не е никога влизало в устата ми. 9А глас от небето повторно ми продума: което Бог е очистил, ти не считай за нечисто. 10Това стана на три пъти; и пак се дигна всичко на небето.

Йоан 8.21-30 (Евангелие)

21И пак им рече Иисус: Аз отивам, и ще Ме търсите, и в греха си ще умрете. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете. 22Тогава иудеите казваха: да не би да се самоубие, та дума: където Аз отивам, вие не можете да дойдете? 23Той им рече: вие сте от долните, Аз съм от горните; вие сте от тоя свят, Аз не съм от тоя свят. 24Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; наистина, ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си. 25Тогава Му рекоха: кой си Ти? Иисус им отговори: Аз съм това, което ви и говоря отначало. 26Много имам за вас да говоря и да съдя; но Тоя, Който Ме е пратил, е истински, и което Аз съм слушал от Него, това и казвам на света. 27Не разбраха, че им говореше за Отца. 28А Иисус им рече: кога издигнете Сина Човечески, тогава ще узнаете, че съм Аз; и нищо не върша от Себе Си, но, както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря. 29Тоя, Който Ме е пратил, е с Мене; Отец не Ме е оставил самичък, защото Аз върша винаги онова, което е Нему угодно. 30Когато Той говореше това, мнозина повярваха в Него.

Великомъченица Ирина Солунска (IV в.)

„Света Ирина била дъщеря на принцеса на име Лициний; наречена Пенелопа от родителите си, чрез божествено откровение тя била доведена до вярата в Христос и при кръщението била преименувана на Ирина. В ревността си за благочестие тя разбила всички идоли на баща си, който заповядал да бъде стъпкана от коне. Но докато тя останала невредима, един от конете се изправил и съборил баща ѝ, убивайки го. С молитвата си тя го възкресила и той повярвал и бил кръстен. След това, в много пътувания, Света Ирина претърпяла мъки и наказания за вярата си, но била запазена от Божията сила, докато вършела страшни чудеса и обръщала хиляди души във вярата. Накрая тя стигнала до Ефес, където заспала в мир, през първата половина на четвърти век. Два дни след смъртта ѝ надгробният ѝ камък бил намерен повдигнат, а гробът ѝ празен. Най-малко две църкви били посветени на Света Ирина в Константинопол и тя е покровителка на егейския остров Тера, който обикновено се нарича Санторини, изопачено име на „Света Ирина“.“ (Голям часовник)

Забележка: Най-известната църква „Света Ирина“ в Константинопол не е кръстена на нея, а на Светия мир (на гръцки Ирина) Божий, който е Христос.

Разказът в Пролога се различава в няколко детайла. Свети Николай поставя Света Ирина на Балканите в град Магедон, в апостолско време, а не в III-IV век. В неговия разказ Ирина е научила християнската вяра от своя учител Апелиан и е била кръстена от самия апостол Тимотей. Той отдава гнева на бащата на Ирина на отказа ѝ да се омъжи, а не на разбиването на семейните идоли (въпреки че, разбира се, е възможно да е направила и двете).