Православен  Календар

13 Януари 1856
33-а неделя след Петдесетница

Няма пост

Празници

  • Неделя след Богоявление

Почитани светии

  • Мъченици Ермил и Стратоник
  • Светите мъченици Хермил и Стратоник (315)
  • Нашият Свети Отец Максимос Кавсокалибит (Изгарящият колиби) (1365)

Библейски четива (Синодален превод)

Йоан 21.15-25 (11-то утринно Евангелие)

15А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца. 16Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 17Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 18Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш. 19А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми. 20А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде? 21Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво? 22Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми. 23И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? 24Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско. 25Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.

Ефесяни 4.7-13 (Апостол, Неделя след Богоявление)

7А на всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов. 8Затова е и казано: "като се възкачи на височината, плени плен и даде дарове на човеците". 9А "възкачи се" що означава, ако не това, че Той е и слязъл по-напред в най-долните места на земята? 10Слезлият е Същият, Който се и възкачи по-горе от всички небеса, за да изпълни всичко. 11И Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители, 12за усъвършенствуване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово, 13докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство,

Матей 4.12-17 (Евангелие, Неделя след Богоявление)

12А като чу Иисус, че Иоан е предаден, отиде в Галилея; 13и като остави Назарет, дойде и се засели в Капернаум крайморски, в пределите Завулонови и Нефталимови, 14за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: 15"земята Завулонова и земята Нефталимова, на крайморския път, отвъд Иордан, езическа Галилея, 16народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина". 17Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно.

Жития на светиите

Светите мъченици Хермил и Стратоник (315)

Хермил е бил дякон в Сингидунум (днешния Белград) по времето на царуването на Лициний. Когато е бил арестуван, той с радост е посрещнал войниците, дошли да го заловят. Когато е изповядал Христос пред магистрата, е бил бит, измъчван, а след това хвърлен в затвора. Там той се моли да му бъде позволено да участва в спасителното Страдание на Христос и чу глас, който го увери, че след три дни ще получи венец на мъченик.

Стратоник, неговият тъмничар, бил добросърдечен човек и тайно християнин, и плакал, като виждал мъченията, на които бил подложен Хермил. Виждайки това, войниците започнали да го разпитват; и, като видял, че часът му е дошъл, той на свой ред открито изповядал Христос. Заради това бил хванат, бичуван и хвърлен в затвора заедно с брат си в Христос. На следващия ден и двамата бяха вързани, завързани в мрежа и хвърлени в Дунава, където получиха обещаните им от Бога венци. Телата им бяха изхвърлени на брега няколко дни по-късно, намерени от християни и погребани с почести.

Нашият Свети Отец Максимос Кавсокалибит (Изгарящият колиби) (1365)

Роден в Лампсак на Хелеспонт, той стана монах на седемнадесетгодишна възраст. Когато духовният му отец почина, той отиде на поклонение в Константинопол, където прие аскезата на лудостта за Христа, преструвайки се на луд, за да скрие добродетелите и борбите си от света. След това отиде в Великата Лавра на Св. Атанасий на Атон, където живееше като обикновен монах в пълно послушание. Един ден в сън му било казано да отиде на върха на Атон, за да получи (като Мойсей) плочите на духовния закон. Той се молил непрестанно на върха на Светата планина в продължение на три дни, след което му се явила Божията Майка, обградена от ангели. Тя му дала чудотворен хляб за прехрана и му казала да живее в уединение по дивите склонове на Атон. Оттогава нататък той живеел отделен, бос при всякакви климатични условия. Той си строел примитивни подслони от клони и храсти; след като живеел в един от тях за кратко време, го изгарял и се премествал на ново място. Така получил името Кавсокалибит, „изгарящият колиби“, от другите монаси, които го отхвърляли като луд.

Свети Григорий Синайски (6 април), един от великите исихасти, чул за свети Максим и побързал да се срещне с него. Когато се срещнали, свети Максим пренебрегнал обичайното си мълчание по молба на свети Григорий и двамата разговаряли заедно в продължение на много часове. Свети Григорий бил изумен от чудесата, които Бог извършил в свети Максим, от дълбочината на духовното му разбиране и от красноречието му. Връщайки се при близките монаси, той каза: „Той е ангел, а не човек!“ Той умолява Свети Максим да се откаже от номадския си живот и от притворното си лудост и да живее сред събратята си монаси за тяхно назидание. Свети Максим направи това. Той се настани в една от грубите си колиби, хранейки се с хляб, чудесно даден от небето, и с морска вода, която ставаше сладка чрез молитвата му. Той приемаше и съветваше всички монаси, които го търсеха, и през годините беше посетен от двама императори и от патриарха на Константинопол. В последните си години той се върна в малка килия в своята Лавра, където почина в мир на възраст от деветдесет и пет години. Монасите от Атон веднага го почитаха като светец.

⚠ Съобщи за неточност