Библейски четива (Синодален превод)
Йоан 20.1-10
(7-мо утринно Евангелие)
1В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.
2Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили.
3Тогава излезе Петър и другият ученик, и тръгнаха за гроба.
4И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба.
5И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе в гроба.
6След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят;
7пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а - свита отделно на едно място.
8Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва,
9защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите.
10Тогава учениците се върнаха пак у тях си.
2 Тимотей 4.5-8
(Апостол, Неделя преди Богоявление)
5Но ти във всичко бодърствувай, скърби претърпи, дело на благовестник извърши, службата си добре изпълни.
6Защото аз вече ставам жертва, и времето на моето отхождане настъпи.
7С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих;
8прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване.
Колосяни 3.4-11 (Апостол)
4а кога се яви Христос, вашият живот, тогава и вие ще се явите с Него в слава.
5И тъй, умъртвете земните си членове, сиреч пороците: блудство, нечистота, страст, лоша похот и користолюбието, което е идолослужение.
6Заради тия пороци Божият гняв иде върху синовете на непослушанието,
7сред които и вие някогаш се движехте, когато живеехте в тия пороци.
8А сега и вие отхвърлете от себе си всичко: гняв, ярост, злоба, злоречие, сквернословие от устата си;
9не се лъжете един други, след като съблякохте ветхия човек заедно с делата му
10и се облякохте в новия, който се обновява в познанието, по образа на своя Създател,
11дето няма ни един ни иудеин, ни обрязване ни необрязване, ни варварин ни скит, ни роб ни свободник, а всичко и във всичко е Христос.
Марк 1.1-8
(Евангелие, Неделя преди Богоявление)
1Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий,
2както е писано у пророците: "ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе."
3"Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му."
4Иоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове.
5И излизаха при него цялата Иудейска страна и иерусалимци, и всички се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си.
6А Иоан носеше дреха от камилска вълна, и кожен пояс на кръста си, и ядеше акриди и див мед.
7И проповядваше, думайки: след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му;
8аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий.
Лука 17.12-19 (Евангелие)
12И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч
13и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни!
14Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се.
15А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас,
16и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше: и той беше самарянин.
17Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте?
18Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?
19И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси.
Жития на светиите
Пророк Малахия (около 400 г. пр. Хр.)
Той е последният от дванадесетте малки пророци и последният от всички пророци на Стария Завет. Името му означава „Моят ангел“ или „Моят посланик“. Той се завърна с изгнаните евреи от Вавилон и взе участие във възстановяването на Храма в Ерусалим. Неговото пророчество обявява на вярващите, че Господ скоро ще сложи край на еврейското свещеничество с идването на Христос, Слънцето на правдата (Малахия 4:2), вечния Свещеник.
Свети мъченик Гордий от Кесария (IV в.)
„Мъченикът Гордий, който беше от Кесария в Кападокия, беше центурион по звание. Неспособен да понесе нечестието на езичниците, той се оттегли в пустинята, за да се очисти чрез молитва и пост. След като разбра, че аскетичното му обучение го е подготвило достатъчно, той слезе от планините, когато в Кесария се провеждаше някакъв езически празник, на който присъстваха всички, и се представи пред множеството. Въпреки че зрелищата на празника продължаваха, никой не им обръщаше внимание, а всички погледи бяха насочени към него. От престоя си в планините погледът му беше див, брадата му – дълга, одеждите му – окъсани, тялото му – като скелет; и все пак около него сияеше някаква благодат. Той беше разпознат и се вдигна силен вик и шум, тъй като събратята му християни се радваха, а враговете на истината викаха за смъртта му. Той смело изповяда вярата си пред управителя и след мъчения беше обезглавен по времето на царуването на Лициний през 314 г. Свети Василий Велики изнесе проповед за Свети Гордий, споменавайки, че някои от присъстващите са били свидетели на мъченичеството на светеца.” (Велики Хорологион)