03 Март 1837
Петък на Месопустна неделя

Пост

Почитани светии

Мъченици Евтропий, Клеоник и Василиск
Неизвестно момиче в Александрия (?)

Библейски четива (Синодален превод)

2 Йоаново 1.1-13 (Апостол)

1Аз, старецът - до избраната госпожа и нейните чеда, които истински обичам, - и не само аз, но и всички, които са познали истината, - 2заради истината, която пребъдва в нас и ще бъде с нас вовеки: 3да бъде с вас благодат, милост, мир от Бога Отца и от Господа Иисуса Христа, Сина на Отца, в истина и любов. 4Много се зарадвах, че намерих твои чеда да ходят в истината, според както получихме заповед от Отца. 5И сега те моля, госпожо, не като че ти пиша нова заповед, но оная, която имаме отначало, да любим един другиго. 6А любовта се състои в това, да постъпваме по Неговите заповеди. Тази е заповедта, която сте чули отначало, за да постъпвате по нея; 7защото в света влязоха мнозина прелъстници, които не изповядват, че Иисус Христос е дошъл в плът; такъв човек е прелъстник и антихрист. 8Пазете се, да не би да изгубите онова, за което сте се трудили, но да получите пълна награда. 9Всякой, който престъпва Христовото учение и не пребъдва в него, няма Бога; който пребъдва в Христовото учение, той има и Отца, и Сина. 10Който дохожда при вас и не донася това учение, него не приемайте у дома си и не го поздравявайте; 11защото, който го поздравява, участвува в неговите лоши дела. 12Ако и да имах много да ви пиша, ала не исках на книга и с мастило, а се надявам да дойда при вас и да говоря уста с уста, та радостта ми да бъде пълна. 13Поздравяват те чедата на избраната твоя сестра. Амин.

Марк 15.22, 25, 33-41 (Евангелие)

22Заведоха Го на мястото Голгота, което значи: лобно място. 25Беше третият час, и Го разпнаха. 33А на шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час. 34А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елои', Елои', лама' савахтани'? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? 35Някои от стоещите там, като чуха, казваха: ето, вика Илия. 36А един се затече, натопи гъба в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие, думайки: почакайте да видим, дали ще дойде Илия да Го снеме. 37А Иисус, като издаде висок глас, издъхна. 38И храмовата завеса се раздра на две отгоре додолу. 39А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика тъй, издъхна, каза: наистина Тоя Човек е бил Син Божий. 40Имаше там и жени, които гледаха отдалеч; между тях беше и Мария Магдалина, и Мария, майка на малкия Иаков и на Иосия, и Саломия, 41които и тогава, когато беше Той в Галилея, вървяха подире Му и Му служеха, и много други, дошли заедно с Него в Иерусалим.

Жития на светиите

Светите мъченици Евтропий, Клеоник и Василиск (308)

Те бяха съслуживци и роднини на Свети Теодор Тиро (17 февруари). Когато Свети Теодор прие мъченичеството си, те бяха държани в затвора, защото управителят на Амасия не желаеше да ги екзекутира. Но на негово място заемал поста нов и по-жесток управител, Асклепиодот, който заповядал тримата воини на Христос да бъдат доведени при него. В началото управителят се опитал да отклони тримата от Христос с ласкателства и подкуп. Той поканил Евтропий на вечеря, но Евтропий отказал, цитирайки Псалма: „Блажен е човекът, който не ходи по съветите на нечестивите.“ След това им предложи огромна сума сребро, която те също отказаха, като казаха на управителя, че Юда е загубил душата си заради сребро. Тогава управителят прибегна до изтезания, подлагайки тримата на жестоки мъчения. Накрая той осъди Еутропий и Клеоник на разпъване на кръст, за което те с радост благодариха, че са били счетени за достойни да умрат същата смърт като Христос. Василиск бе държан в затвора още известно време с надеждата, че смъртта на неговите другари ще отслаби решимостта му; но когато той остана непоколебим във вярата, той бе обезглавен на 22 май (на която дата се почита и паметта му) през 308 г.

Неизвестно момиче в Александрия (?)

„Тя беше от богато семейство, имаше добър баща, който много страдаше и умря в мъки, и зла майка, която живееше лесно, умря в мир и беше погребана с почести. Несигурна дали да живее по примера на баща си или на майка си, тази девойка имаше видение, в което й бяха показани състоянията на баща й и на майка й. Тя видя баща си в Царството Божие, а майка си в тъмнина и мъки. Това я накара да посвети целия си живот на Бога и, подобно на баща си, да следва Божиите заповеди, без да се съобразява с никаква съпротива или нещастие, което може да й се наложи да преживее. И тя следваше Божиите заповеди до края, с Неговата помощ, и стана достойна за Царството небесно, където се събра отново с любимия си баща.“ (Пролог)