Библейски четива (Синодален превод)
Лука 24.12-35
(5-то утринно Евангелие)
12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.
13В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим,
14и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило.
15И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;
16но очите им се премрежиха, за да Го не познаят.
17А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни?
18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни?
19И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ;
20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха;
21а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това;
22па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба,
23и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив;
24и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели.
25Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците!
26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?
27И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание.
28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък;
29но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях.
30И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше;
31тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях.
32И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?
33И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях,
34да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
35И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.
1 Коринтяни 6.12-20 (Апостол)
12Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо.
13Храната е за корема, и коремът за храната; но Бог ще погуби и едното и другото. Ала тялото не е за блудство, а за Господа, а Господ - за тялото.
14Бог и Господа възкреси, и нас ще възкреси със силата Си.
15Нима не знаете, че телата ви са Христови членове? И тъй, да взема ли членовете на Христа и да ги направя членове на блудница? Съвсем не!
16Или не знаете, че, който се съединява с блудница, става едно тяло с нея? Защото казано е: "ще бъдат двамата една плът".
17А който се съединява с Господа, един дух е с Него.
18Избягвайте блудството; всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши.
19Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си?
20Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии.
Лука 15.11-32 (Евангелие)
11И още каза: един човек имаше двама сина;
12и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.
13Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно.
14А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда;
15и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини;
16и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.
17А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам!
18Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе,
19и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.
20И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.
21А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.
22А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете;
23па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим,
24защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.
25А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри;
26и като повика едного от слугите, попита: що е това?
27Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
28Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше.
29Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си;
30а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.
31А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое;
32а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.
Жития на светиите
Свети Лъв Велики, папа на Рим (461)
Папа Лъв беше един от големите защитници на православието по времето на монофизитската ерес и нейните разклонения. Според някои този светец е роден в Рим, а според други – в Тирения (Тоскана), и е бил посветен на архиепископския престол на Рим през 440 г. През 448 г., когато св. Флавиан, архиепископ на Константинопол [също почитан днес], призовал Евтихий, архимандрит в Константинопол, да даде обяснение за своето учение, че в Христос след Въплъщението имало само една природа, Евтихий се обърнал към св. Лъв в Рим. След като свети Лъв внимателно проучил ученията на Евтихий, той написал послание до свети Флавиан, в което изложил православната доктрина за личността на Христос и Неговите две природни същности, а също така посъветвал Флавиан, че ако Евтихий искрено се покае за грешката си, той трябва да бъде приет обратно с цялата добра воля. На Събора, проведен в Ефес през 449 г., който беше председателстван от Диоскор, патриарх на Александрия (и който Свети Лъв, в писмо до святата императрица Пулхерия през 451 г., пръв нарече „Разбойническия събор“), Диоскор, подкрепен от военна сила, не позволи да бъде прочетено посланието на Свети Лъв до Флавиан, въпреки че многократно беше молен да го направи; още преди да се състои Разбойническият събор, Диоскор беше приел неканонично непокаялия се Евтихий обратно в общение. Тъй като Свети Лъв имал много грижи в Рим поради войните на Атила Хуна и други варвари, през 451 г. той изпратил четирима делегати на Четвъртия Вселенски събор, където 630 отци се събрали в Халкедон по време на царуването на Марциан, за да осъдят ученията на Евтихий и онези, които го подкрепяли. Посланието на Свети Лъв до Флавиан беше прочетено на Четвъртия събор и беше потвърдено от Светите Отци като православно учение за въплътената Личност на нашия Господ; то се нарича още „Томос на Лъв“. Светият написал много произведения на латински; той починал през 461 г. (Велики Хорологион).
Свети Лъв е запомнен с това, че спасил Рим от завладяване от Атила Хуна. Когато Атила се приближил до Рим, готвейки се да ограби града, свети Лъв излязъл да го посрещне в епископските си одежди и му заповядал да се върне. По причини, неизвестни на светските историци, безмилостният Атила с всичките си войски се отказал от нападението и се върнал по пътя, по който дошъл.